Софийските кални бани

С топенето на снеговете София била заприличала на Венеция. Повярвах на вестниците, насадих малкото венецианче в гондолката и излязохме на първата в живота му разходка. Оглеждам се като лалугер нагоре към стряхата на блока, да не ни изненада някоя висулка, отлежала в засада специално за нас, включвам на първа и с много газ потегляме. Радвам се на студеното зимно о соле мио, а количката плава гладко по кварталното Канале Гранде. Тротоарите се извисяват над нас като мръсно-снежни планини, дълбините на пътните дупки ни мамят, а две бездомни кучета плуват около нас като президентски ескорт. Бях забравила колко е хубаво навън след два месеца принудителен домашен арест.

Аха да се доберем до градинката, край нас префучава малка червена кола, управлявана вещо от русо гадже. Дори за миг не си помисля да намали, в резултат на което бебето се сдобива с кална маска като кокона в козметичен салон, а белите агънца, изобразени на количката, се превръщат в черни овци. Аз по чудо се оттървам с лека уплаха, позабърсвам детето, което зимният въздух е приспал и храбро продължавам. Следващата атака идва от класически Мерцедес, който пропуска малката, но за това пък наваксва с мен. С тия овце по количката и затънала в кал започвам да се чувствам като чобанин. Присламчвам се до една по-чиста локва и зачаквам следващата кола. Тя не закъснява, не намалява и измива частично щетите, причинени от първите две возила. Миражът Венеция избледнява над снежното било на Витоша, а аз на прибежки се запътвам обратно към дома. Мислено превръщам гондолата в БТР, за да изпълзя от една яма, последица от ланшен ремонт на водопровода, и да преодолея ледената китайска стена пред блока. Пътьом изстрелвам сочна ругатня по застрашително приближаващо БМВ, което ми отвръща с фонтан от киша, умело насочен право в лицето ми. Прикривам с гърди амбразурата на БТР-а, за да не улучи някоя осколка детенцето и се шмугвам във входа.

Утре пак сме навън. От калта, солта и лугата ми минаха болките в ставите, а детето се сдоби с кожа като на Нефертити. Препоръчвам на всички да се разхождат обилно, докато не се е стопил снега и не е изсъхнала калта. Нека всички шофьори да се съсредоточат, да карат през локвите с максимална скорост и да се прицелват точно в пешеходците. Така ще подобрим здравето на нацията без да трошим пари за Поморие и Хисаря, а венецианците всяка зима по Канале Гранде, по Канале Гранде, та право в България, да лекуват ревматични кости, че то Венеция вярно е красива и романтична, ама и доста целогодишно влажна.

Nadie