Райските ябълки

Марк се щураше напосоки из вилната зона и търсеше уединено и закътано кътче където да прекара един необезпокояван от никого следобед. Беше му писнало от досадни типове с нравоучителни поучения и прочие баналности. Искаше да остане насаме с мислите си и най-вече с фантазиите си. Носеше си няколко цигари с трева и тоя път искаше удоволствието от несъзнаваното да бъде пълно и да не бъде споделяно с никого. Нито с приятел, нито с дългокрака красавица.

След като вече беше вървял достатъчно дълго и то все в една и съща посока, абсолютно правилната – обратно противоположна на цивилизацията, реши, че вече е време да се установи някъде, където спокойно да дочака залеза и да се напуши за всичките тия дни, които трябваше да изживее заедно с цялата си многолюдна и определено досадна фамилия.

Метна се през оградата на една напълно занемарена и обрасла с павит ябълкова градина и тупна във високата трева на своите мечти. “Това е мястото” - каза си Марк - и потърси с очи къде може да се настани възможно най-удобно. Огромното ябълково дърво веднага привлече погледа му - клоните стигаха досами земята, така че ако се обтегнеш на ствола ще можеш да бъдеш напълно защитен от външни вмешателства. Трябваше някой целенасочено да се запъти към дървото, че да те открие.

“Екстра!” - прошепна доволен от находката Марк и тъмните му очи се усмихнаха на някакво само нему известно блаженство. Той метна на земята дънковото яке, извади скъпоценната трева, която му струваше последните спестявания и се приготви да запали. Примижа срещу все още пламтящото и жарещо слънце. Поогледа се, търсейки из джобовете запалката и чак сега забеляза, че на дървото примамливо грееха огромни червенобузести ябълки. Нямаше начин, усилието да откъсне най-близката си струваше отвсякъде. Марк се понадигна и докопа една. Поизбърса я и впи зъби в тънкокората й плът. Ароматът й го зашемети и той преглъщайки, приседна с омекнали колене. Удари го силна приливна вълна от ярки цветове – пред очите му преминаваха талази тюркоазено синьо, мигновено преметени от кърваво мораво и смарагдено зелено. Имаше чувството, че го въртяха в гигантската въртележка на някакъв калейдоскоп. Той впиваше зъби в сочния плод все по-жадно и по-настървено. Бурен прилив на емоции облада душата му. Марк ликуваше, това беше фантастично изживяване. Никой не беше споделял досега за нещо подобно. Премина през целия спектър на емоционалните екстри. Изпитваше силата на разстилащата се в гънките на устните му омая на първото влюбване, тръпката бързо премина към слабините му и го обзе бурната ярко лилава страст на неустоимо, животинско полово влечение. Тъкмо очакваше да се разтопи в урагана на оргазъма, когато преглътна и изневиделица го завладя дива ярост. Идеше му да троши, да вие и да убива. Представяше си как насича Леа с обикновен кухненски нож, страстта му към разрушение се надигаше и сока потече надолу по брадата му. Обзе го усещане за непобедимост. Досега не се бе сещал, че той е Бог и диктува правилата на живота. Кой да живее и кой да умре, кой да плаче и кой да танцува. Усещаше мощна сила съсредоточена в дланите си. Знаеше, че в този момент е способен на всичко. Но единственото му желание бе да покорява, да завладява и да обладава. Тялото му трепереше в неистови конвулсии. Той не можеше да контролира залялата го енергийна вълна от страсти и емоции. Цветовете шеметно се въртяха и Марк започна да агонизира. Изведнъж го заля чувството на празнота и изоставеност. Мозъкът му не издържа и потъна в черната дупка на безвремието. Току-що родения бог бе вече мъртъв.

Залезът се промъкна между гъстата завеса от листа и вятърът донесе шума на тихо прокрадващи се стъпки.
- Яаааа, да видим какво прави дървото на боговете!
- -Истинска райска градина! - възкликна клокочещ женски смях.
- Мисля да ги оберем още тази нощ. - чу се приглушен бас.
- Ще можем ли да ги съхраняваме в лабораторията? И откъде да намерим поне двама трима рецидивисти за експериментите? Всъщност каквито намерим. - заключи мъдро тя.
- Че е най-екологичното биологическо оръжие, е, но въпроса е как да регулираме дозата. Ще се продават доста добре и ще навлязат на пазара още преди да са се усетили. - Опаа - замлъкна в недоумение Франк. Ето май имаме първия експеримент, който доказва, моето твърдение, че дозата трябва да се намали.
Те се наведоха и отметнаха клоните на дървото. Коленичиха и заопипваха момчето.
- Изял е почти цяла. Множко му е дошло. Абе казах ти, че трябва да си осигурим някаква наистина недостъпна зона за експеримента.
-Е, така поне имаме и опитни мишленца. Гадното е, че сега трябва да се занимаваме и с трупове. Никой не трябва да разбере какво се е случило с момчето и вече наистина ще трябва да оберем всичко до шушка тъкмо тая нощ.
- Все така става, а можеше да бъде една фамозно нежна нощ. - захили се Шани. - Ще го вземем в лабораторията за аутопсия.
- Шефа ще е бесен, ако нещо излезе на яве. Хващай се да береш и не коментирай.
-Дозата прави отровата! - постулира набързо тя първия експериментален опит.
- Номерът е веднъж да започнеш да желаеш райските ябълки. Скоро може да имаме волята и емоциите на когото пожелаем.
- Без съмнение само дето ще трябва още да побачкаш.
- Не коментирай, а бери. Всъщност иди да потърсиш фенера, че без него няма да минем. Трябва да заличим всичко до последно.
Чак призори Франк и Шани напуснаха градината и подкараха джипа в никому неизвестна посока.

Ния