През 1985 година из ерата на развития социализъм като млад специалист получава шанс да отиде на стаж в (тогава Западна) Германия. Понеже стажът му е бил малко по-дълъг от три месеца, по тогавашните закони семейството му е имало право да го посети, но за не повече от една седмица. Та жена му отишла "на гости" с няколко месечния им тогава син и още на другата сутрин отишли в немската полиция да кажат, че няма да се прибират обратно в ЧССР. Той започнал веднага работа в университета, в който бил на стаж, отначало като асистент, после дори водил и собствени лекции. Немски знаел отлично, английски почти никак (той до ден днешен ми разправя, че и сега аз сега говоря по-добре английски от него, въпреки, че е в Канада от 10 години). Както и да е - той твърди, че в университетските среди и сред своите приятели в Германия никога не е имал проблеми с отношението на немците към него, тъй като се движел в интелигентна среда и не се срещал с така наречените "обикновени хора". Обаче например не можел да повярва на жена си, че като излезела с малкия на игрището и като му говорела на чешки, германките тръгвали да си прибират арийчетата и да я гледат на кръв, като че ли е крастава. Освен това при всяка една среща с бюрокрацията му давали да разбере, че е чужденец и законите за него са по-други. Да не говорим за постоянното продължаване на най-различни разрешения до побъркване. И ако не ти харесва, си има стандартен отговор - ами върви си, откъдето си дошъл! Разликата е само дали ти го казват с една, две или три удивителни накрая. Въпреки, че тези същите бюрократи си живеят от твоите данъци и единственото, което са направили за тази държава, е било да се родят като деца на нейни граждани.
Та моят шеф със семейството си дошли в Канада през 1991 след падането на комунизма по същия начин като нас. Той твърди, че тогава също имало криза и то много по-тежка и продължителна от тази, която е сега. Просто не е имало работа почти никъде и безработицата е достигала 17%. Той в началото се бил стреснал - къде пък съм тръгнал сега в държава, в която няма работа, не знам език, а пък в Германия си имах и стабилна работа и им бях вече свикнал на номерата. След известно време си намерил работа в малка софтуерна фирма, после в банката, после са създали този отдел за warehousing заедно с един канадец. Сега е на 40 години и е senior manager в банката. Когато дошъл в Канада е бил на моите години. Твърди, че не само, че не съжалява, че е дошъл тук от Германия, но и смята идването в Канада като едно от нещата в живота си, с които се гордее най-много. Неговите думи бяха буквално – “въпреки, че в началото ни беше трудно, ако ме върнат пак да решавам дали да дойда тук, пак бих постъпил по същия начин и никога няма да забравя какво ми даде Канада - чувство за дом и за това, че принадлежиш към това общество и че това е твой свободен избор, а не е определен от неща, които не можеш да промениш като произход, раса и т.н.“
Аз тръгнах да му разказвам за нашите премеждия в Чехия - за сина ми, който е роден в Бърно, но трябваше да му вадим виза от посолството в София, за да не е "нелегален". Той само се засмя и вика:
- Ей, приятел, това нищо не е! Чакай аз да ти кажа кой в нашето семейство е чех и кой не е. Аз, - казва, - не съм вече чех и по чешките закони не мога да бъда, защото Чехия не признава двойното гражданство и като си взех канадско ме задължиха да се откажа от чешкото. Също и жена ми и сина ми, който сега е на 16 години и си ходи всяка ваканция до Прага. Нещо повече, поради гениалността на чешките законодатели и управляващи, като канадец му трябва виза за Чехия.
- Това никой не може да го разбере - просто чехите се ядосаха на Канада, че не искала да им махне визите и въведоха визи за канадците, като иначе с канадски паспорт можеш да ходиш абсолютно навсякъде по света без виза с изключение на Либия, Иран и ... Чехия. Дори американците като се разхождат из арабския свят разправяли, че били канадци, за да не ги закачат. Те "обикновените" канадци, дори не знаят какво е това виза и като се разхождат из Европа и стигнат до границата на Великата Чешка Държава и там започнат да им обясняват нещо за визи и те го приемат, че просто не могат да идат да видят Прага - и реагират - ами хубаво тогава, голям праз, ще видим нещо друго - било то Париж или Букурещ например. На всичкото отгоре чешки визи се вадят толкова трудно за тукашните разбирания, че просто никой не се занимава с това, освен чехите, дето собствената им държава не ги признава за чехи.
Аз в този етап на историята вече си признах, че това ние нищо не сме разбрали от чешката държавна бюрокрация и че неговата история е направо потресаваща. Той се засмя и вика:
- Чакай малко, това далеч не е всичко. Аз, - казва, - имам и дъщеря, родена в Канада - на 7 години. Та знаеш ли, казва, кой е единственият чех в нашето семейство? Ами – тя!
Аз се шашнах и викам:
- Айде стига бе!
- Да бе, тя има не само чешко, но и словашко гражданство, освен канадското, въпреки, че в Словакия не е ходила през живота си, а пък в Чехия е била веднъж за 2 седмици.
Номерът бил такъв, че можеш да имаш друго гражданство, освен чешкото, само ако си го придобил с раждането си, както тя се е сдобила с канадско. Та по тази причина на нея по рождение й дали и чешко, тъй като родителите й все още не били получили канадското. Обаче, за да важало това, трябвало и двамата й родители да имат чешко гражданство в момента на раждането.
Тук се сещате, че идва момента с разделянето на Чехословакия и естествено не можеш да бъдеш едновременно чех и словак. Та когато жена му на моя шеф била бременна и на път да ражда, те решили да се заинтересуват какъв гражданин, освен канадски, ще бъде детето. Оказало се, че жена му, въпреки, че е родена в Бърно и цял живот се е смятала за чехкиня, а не за словачка, има родители словаци и по тази причина не било много ясно дали има чешко или словашко гражданство - т.е. чехите й казали, че за да й потвърдят чешкото гражданство, трябва да има документ, че се отказва от словашкото. И тя, женицата, написала една молбица и я изпратила на словашката държава, че иска да има чешко гражданство и по тази причина се отказва от словашкото. Да де, ама в Словакия тогава пък беше на мода и на власт Мечиар и тези молбици те нарочно ги бавели и протакали.
Чехите взели, та поправили собствения си закон, че не било необходимо съответният човек да получи отговор на молбата си - стигало само да я е изпратил и да няма 3 месеца отговор. След 3 месеца жена му получила писмо от чешкото посолство, в което й обяснили, че по член еди-кой-си, параграф еди-кой-си тя е чешки гражданин, следователно и детето като се роди в Канада, освен канадче, ще стане автоматично и чехче.
Мислите, че историята свършва до тук ли? Не, не, не!
Дъщеричката се родила жива и здрава за радост на мама, тати и чешката държава и малко след това майка й получила хабер от словашкото посолство, че са получили молбата й, но й липсвало това, онова и там третото, четвъртото и петото и поради тази причина, докато не представи тези допълнителни документи, тя е словашки гражданин по смисъла на член еди-кой-си и детето с раждането си автоматично, освен канадски, е и словашки гражданин (на словаците им стигало единият родител да е словак за тази цел). Та още преди щерката да навърши година, мама и тати си получили канадското гражданство, поради което от тях и от сина им както чешката така и словашката държава престанали да се интересуват, но после обиколили посолствата с тези писма и момиченцето се сдобило с 3 гражданства и международни паспорта - канадски, чешки и словашки...
Та това е Европа. Опитайте се да разберете логиката на цялата тази история и ще започнете да разбирате Европа, където всеки си е направил на две квадратни плюнки площ държава и е обявил всички отвън за чужденци, а себе си за чиста нация. Не смятайте за тъпи американците, че мислят Букурещ за столица на Швейцария и че не могат да ви покажат Дания на картата. На тях наистина и откровено не им пука от такива "дребни подробности" и горната история за тях е тотално неразбираема. Те водят децата си да видят Европа, за да им покажат английската кралица, така както в България родителите водят децата на село да им покажат живо магаре. В края на краищата пък какво толкова имат да й гледат на тази кралица след като реално погледнато всъщност не е нищо повече от някаква си далечна роднина на премиера на България, нали така ;-)))
Та това е за сега. С много добри пожелания за новата година от Торонто,
Lubo
Няма коментари:
Публикуване на коментар