четвъртък, 4 април 2002 г.

Футбол: Ливърпул – Байер Леверкузен (1:0)

Голямото, дългоочаквано събитие на седмицата. Подготовката е направена, бирите се изстудяват, ракията и салатата са сложени. Мъжката част на клуба е събрана. За да убием времето, гледаме филм за Пеле и си спомняме (разказите за) старите години.

Наближава началото и женската част на клуба (тая вечер в лицето на Леноре, специално произведена в мъж) се присъединява към нас. Кратки коментари за прическите на някои коментатори (“на дупе”) за костюмите им и за пуловерчето на Цанко Цветанов.

Първи съдийски сигнал. Почна се. Тактическа игра (иначе казано скука). Почвам да изнервям всички с идеята, че германците трябва да вкарат гол, за да стане интересно. Все пак всички искат да победи Ливърпул. Какъв ти гол.

Средата на първото полувреме. Гол естествено няма. То и удари към вратите няма. Почваме разсъждения, колко нещастен е футбола ни, щом Бербатов ни е водещия нападател. Гореспоменатия се носи по терена и топките все “му идват” далеч. Кратък спор кои все пак са нападателите на националния отбор и за мястото им във футбола. Минаваме на бира.

Края на първото полувреме. Гооол! Измъчена история. Дойде колкото да прекъсне спомените, как Пеле се забля нанякъде и пропусна да размаха флага на последната Формула 1. И за това колко пъти го повториха това RTL. Полувремето свършва и аз почвам да мърморя, че Бербатов трябва да ходи да се къпе и да пускат Кирстен, стига да има въздух за цяло полувреме.

Паузата. Наградата за най-добра реклама печели Ford. Така и не стигаме до консенсус какво им има на пръстите на Цанко, че все ги гледа и трие. Леноре забелязва халка на ръката му и оборва идеята, че може пък да е обърнал табелата човека. За пуловерчето сме категорични – не искаме да имаме такова.

Начало на второто полувреме. Скука. Чакаме смените в отборите, та дано се отпуши нещо. Почвам пространна класация за най-грозен футболист. Ramelow със сигурност е в Топ 5. А Kahn би трябвало да спечели награда за цялостно творчество в областта. Следва дълго разсъждение, защо номинираните са само от северните нации и се отплесваме по клюките за любовния живот на италианските футболисти. Коя манекенка на кого разбила сърцето след 3 месеца любов. А тя на всичко отгоре била преоценена стока, понеже идвала от Формула 1. Единодушно заключаваме, че ще понесем и по-често разбиване на сърцето – на 2 месеца да речем.

Средата на второто полувреме. На терена нищо ново. Аз бавно, но сигурно задрямвам. Другите се държат и в края на краищата ме събуждат.

Край. Най-после! Резултата остава 1:0, което означава, че Carlos отново е познал в прогнозата си. Което впрочем не учудва никого.

Пак коментари от студиото. Колкото да позлобеем още малко. Разсъждения на тема кого интересува Турската купа. Единодушно – никого. Спорове дали да не видим на телетекста резултата от другия мач. Решаваме да почакаме репортажа все пак. Другия мач се оказва още по-скучен, ако това въобще е възможно. Единодушно решаваме че няма да го гледаме. Обявените от коментатора “голове” се оказват еди гол в края...

Поглеждаме отрупаната маса и пъните пепелници със съжаление. Е, поне ще се наспим. Другата седмица пак.

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар