Зелено. Зелено.

Пролетта се е развихрила в осраната от кучета и хора гора. Алеите са застлани с пъстър килим опаковки Трезор и Виктори, вафли, чипс, слънчогледови семки, бутилки от водка, кола и Шопско пиво, и обелки от евтин телешки салам. Че някои са на диета става ясно от хляб-Бонус-найлончета и шишенцата Горна баня. Весели и дружелюбни катерици, кълвачи, славеи и косове се стрелкат между клоните единствено благодарение на факта, че традиционното меню на българина включва по-скоро шкембе чорба, агнешки главички и свински винен кебап, отколкото славеева супа и яхния от катеричи опашки.

В средата на единствената чиста поляна разярена буква ‘Ф’, образувана от ръцете на кръста на 5-годишния ми син, е вирнала брадичка към пъпчивото ‘Т’ на широкоплещест младеж и крещи с цяло гърло ‘да си вдигнеш хартийката, щото с мама сме чистили цял час тука, как не те е срам!’ Младежът смутено се озърта и вади първото попаднало му под ръка оправдание, че ‘ми наоколо пукнато кошче няма’. ‘Като няма ще си пъхнеш боклука в джобчето и ще си го хвърлиш после, майка ти не ти ли е казвала’ – малкият е здраво подкован теоретически. Накрая хартийката е вдигната и врагът се оттегля поразен. Природозащитникът зловещо махва – гумените домакински ръкавици са твърде грамадни за ръчичките му, восъчните им пръсти висят и се ветреят. Извиква призрачно-назидателно едно ‘а-а-а-маха!’, яхва метлата и отхвърчава да изхвърли последната торба боклук. Една седмица по-късно синът ми с огорчение отбелязва, че наш’та поляна все едно не сме я чистили и защо въобще е трябвало да рискуваме живота си (има предвид огромната рижа стоножка, която намери под една бутилка ‘Карнобатска гроздова’ и която, съдейки по писъците му, без малко да го изяде). Оборвам го с изпитания аргумент, че той като ще огладее пак защо изобщо яде – пред него такива аргументи все още минават.

На кампанията за почистване в София са се отзовали 60 000 души, което е 6% от населението. Много хора цапат, малко хора чистят, но явно въпросът не е само в чистенето, а и в пазенето. Иначе в някой прекрасен ден ще стане така, че няма да е важно дали ние ще кажем на природата ‘Да’, а тя да не вземе да ни каже ‘Не’.

Nadie