Порцелан

Днес порцелановите кукли ще имат състезание. Коя ще скочи най-далече върху мраморния под. Ще се засилват, затворили вечно отворените си очи и ще се хвърлят от ръба на масата, беззвучно пищейки, очакващи порцелановия си край. Една след друга ще чакат мълчаливо реда си, за да могат да станат безмислена купчина от нарисувани парченца, в които едва ли някой ще познае нещо друго освен счупените очи. Човешко, колко човешко ще бъде в душите им, осъзнавайки, че единствената награда е парченце от тях да се забие в крака на някой и така, поне за секунда куклите ще станат ножове. И ще отмъстят за това, че ги забравяме когато порастнем. И че сме счупили техните порцеланови сърца.

Аз приготвих метлата, събух се и сега чакам.

Vasi