Нов химн за 24 май

Все съм си мислела, че простотията е старица, която уморено се подпира на бастунче и от време на време поприсяда да си почине, но явно не съм била права. Простотията е млада, енергична, ходи на фитнес и не признава националните празници. Единственото, от което страда е хронично безсмъртие.

Днес сутринта се стягаме за градина със сина ми и разучаваме “Върви народе възродени” (като за 5-годишно дете само първия куплет за сега), когато под прозорците ни спира едно колище, очевидно да вози съседката отгоре. Прозорците отворени, а от вътре се чува следния шедьовър на чалгата с ударението на върбата върху “Ъ”. От възторг надрасках текста на покривката на масата, обаче не ми стигнаха сили да сложа запетайки, точки и тирета.

ДЪРТ КОЗЕЛ
“Най-хубавата свирка става от млада върба”
Народна мъдрост

Ела на поляната
Ей така само двамата
Айде де сваляй дрехата
Да нагазим в рехата

Голям срам от хората
Но така е в природата
Гледай там гледай флората
Как се слива с фауната

Дърт козел млада върба лющеше
Със рогата здраво здраво люшкаше

Над мен спускай клоните
До кога ще се гониме
Дърт козел май за теб съм аз
Ти си плачеща върба

Жена недолюбена
Съдба незаслужена
Стар съм бил ала стар орач
Много по-добре оре

Дърт козел млада върба лющеше
Със рогата здраво здраво люшкаше

Дърт ми ти козел, народе възродени, нали. Към светли бъднини много по-добре оре, така да се каже. С книжовността – съдбата си незаслужена ти поднови, разбираш ли. Слава-богу колата отнесе комшийката преди синът ми да се вслуша в текста, така че на едри подскоци, с школския химн на уста и с ръце, пълни с цветя и клонки, тръгна щастлив да плете венец за портрета на светите братя.

Nadie