сряда, 2 октомври 2002 г.

Неблагодарните професии

Замисляли ли сте се кои са най неблагодарните професии в България? Някои са по цял свят нежелани, някои само при нас. Но кои са те?

Политик
Преди изборите:

Стискаш по 1000 ръце на ден (желязно правило). Мити, немити, сухи, потни, костеливи... Само и само да те изберат.
Обещаваш от пиле мляко. Гледаш в очите хората и се чудиш: “Те дали знаят, че ги лъжа?”... Само и само да те изберат.
Обикаляш избирателния си район. Учиш имена на градчета и селца. Места където иначе би отишъл само на път за някъде. И то само ако ти се спука гума. Само и само да те изберат.
След изборите:
Неизбраните: Кои бяха пък тия?
Избраните от опозицията: Възпитаваш черногледство. Нищо не върви, всичко пропада, страната загива, умираме от глад... Докато хапваш и мислиш върху утрешната си реч изпадаш в почуда – тази луканка, дето я ям, луканка ли е или плод на гладната ми фантазия. Джипа ми джип ли е или така виждам ладата с изнурените си очи? Нали сме зле...
Управляващите: “Гадно! Каквото и да сториш, все го плюят. И нищо да не правиш, пак плюят. Знаех си, че не ме заслужава този народ. За какво ли се мъча? Ех, поне да бях преди 5-10 години... Макар че и парите не бяха кои знае какви, а и щеше да се налага да ги държа извън страната....
Няма ли край мъката? Ох, ох, оооооохх...”

Митничар
Преди поне оставаше я кола, я къща, я сметка в чужбина. Или и трите.
А сега само страх, страх, страх...

Лекар
“Оня старик Хипократ, дето ни четоха за него в университета за какъв се е мислил? И за каква клетва ми говорите? Това беше преди 10 ноември, още ли важи? Ами сигурно има и безплатно някъде, знам ли? Луди колкото щеш... Хайде сега, не ми говорете за здравната каса – нека ви прегледа тя...”
Е, да! Слава Богу има още “луди” лекари. Които си я помнят Хипократовата клетва. И които още не са умрели от глад. Че иначе сме за никъде!

Катаджия
Дилемата на съвестта: “Трябват ли ми тез’ пари или да го оставям да се трепе? Е, животът си е негов! А новите мебели ще стоят чудно в хола...“
Каква дилема всъщност?

Човек на изкуството
Трябва да държиш на глад.
Ако си успял и признат, не се иска да държиш на глад. Но не е сигурно.
И всичко това за едно “браво”?

Та се чудя, кой ли се навива да ги работи тия професии? Че и се натискат хората за тях! И фолк звезди ги възпяха...

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар