петък, 4 октомври 2002 г.

Ненадейно

уж изсъхна на слънце
иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце
в потна сива умора
уж те пъди отблясъка
на лисеещо теме
уж потъна във пясъка
на изтлялото време
уж деца те прескачаха
да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха
че погребана гаснеш

а пък на като котка
девет пъти възкръсваш
пиеш водка сред водка
и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива
но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя Любов

bay Ilia

Няма коментари:

Публикуване на коментар