ме друса под кривата круша
после крила разперва
на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска
скучности еднооки
болест чума зараза
бедност на джоб и душица
кой на Моканина каза
да чака бяло по жицата
Нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява
като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче
като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък
мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша
bay Ilia
Няма коментари:
Публикуване на коментар