Огледален свят II - за движението по пътищата

Страх - не страх, обратни - необратни, колите трябва да се карат. Животът в Нова Зеландия е немислим без кола. Разстоянията между къщите са големи, дори малките градчета са разпрострени на голяма площ и е немислимо да ходиш до магазина пеш. Да не говорим за ходене на училище или на работа. Та поради тази причина, както и заради ниските цени на колите и бензина тук всичко живо се вози на кола. Семействата имат по няколко автомобила - за всеки пълнолетен по една малка количка, за предпочитане спортна, за занаятчиите - по един микробус и още една голяма за семейни разходки и забавления. Всяка къща има поне два гаража и още няколко места за паркиране в двора, за евентуални гости. Половината от градските площи са превърнати в паркинги и е разрешено паркиране на повечето улици.Дори пощенските кутии са направени така, че да можеш да си вземеш пощата без да слизаш от колата.

От друга страна държавата е сравнително млада и немного богата, така че не може да си позволи да строи големи пътища и магистрали. На северния остров всички пътища са просто асфалтирани или насипани с чакъл стари коларски пътчета. По безумните наклони и завои си личи, че не е имало инженерно проектиране на трасето. Задоволили са се с това да наслагат безброй предупредителни знаци, някои от които изглеждат направо абсурдно в опитите си да изобразят предстоящия засукан участък от пътя. За мантинели тук май още не са чували.

Вероятно за икономии, поради необходимостта да се асфалтират за кратко време голям брой пътища стандартът е променен и ширината на пътната лента е два метра, а не три, както е в Европа. Визуалният ефект от това е, че колите в насрещното платно буквално връхлитат отгоре ти.

Единственото изискване към техническата изправност на автомобилите е да нямат ръжда, да са с нови гуми, да са им здрави предните стъкла и да им работят светлините и спирачките. В резултат по пътищата се движат всякакви безумни превозни средства. Има ретро коли - лъснати и достолепни, огромни по-широки от пътя американски коли от 60-те години, всякакви стари, нови и супермодерни японски автомобили, всевъзможни камиончета, микробусчета и пикапчета (някои са връстници на собствениците си - пенсионери), видях даже лада, багер HITACHI, всякакви размери трактори, които влачат закачени ремаркета с лодки, скутери и цели кораби. Към тази шарена гледка се прибавят огромните, направо чудовищни камиони, натоварени с трупи, които хвърчат във всички посоки, моторите, които са страшно модерни, и неизброимо количество каравани, големи колкото къщи. Всички се движат с не по-малко от 100 км в час и не признават никакви правила за изпреварване. Иначе любезните и усмихнати новозеландци, безкрайно спокойни и търпеливи в други ситуации, стават неузнаваеми като се качат в колите си. Такова агресивно поведение на пътя не съм виждала даже в България.

Участници в движението по пътищата са също стада крави, овчици, сърни и елени, които пресичат винаги на означените за това места. Но патките не се съобразяват със знаците и могат да се срещнат навсякъде. В Нова Зеландия те имат основно декоративни функции и си пресичат както им падне.

С пет думи казано, Нова Зеландия не е място за хора със слаби нерви. Липсата на престъпност се компенсира с хазартно шофиране и опасни спортове. Кивитата са пристрастени към адреналина.

Bella