четвъртък, 13 март 2003 г.

ОСКАРИАДА 2003 (Година трета за WhyBG) - Част I

Carlos потъна в небитието, спечели зелена карта и хвана дългия път оттатък океана. И WhyBG осиротя откъм екранни емоции. Не, че July, Zaro, Nadie и другите не разбират от кино, но като че ли това си беше негова собствена емоция и негова запазена територия. Както би казал миналогодишният носител на Оскар за най-добрия чуждестранен филм режисьорът Танович, “киното винаги е било и си остава НИЧИЯ ЗЕМЯ”. Нито на Carlos, нито на когото и да е.

След година филмова скука на страниците на WhyBG, авторите на сайта учтиво ме помолиха да направя трудното, но не и невъзможното да заместя Carlos и да направя интрото към третата поредна година, в която WhyBG ще единствената (отново разбира се!) интернет-медия, която ще проследи за вас най-голямото шоу на планетата след Супербоул, олимпиадите и световните първенства по футбол.

Силно се надявам, че написаното дотук ви звучи, като начало на сценарий на Чарли Кауфман или поне така му е звучало на сценариста на “Да бъдеш Джон Малкович”, когато е започвал да “адаптира” сценария на “Крадецът на орхидеи”. За мен ситуацията е същата, започвайки да “адаптирам” стилът на писане, който Carlos обичаше.
Но да започваме.

“Имало едно време преди 75 години една академия, наричана AMPAS, която избрала малка златна статуетка за символ на победата. Всяка година академията връчвала наградата на най-заслужилите, на който намери за добре, на тези, на които им липсва статуетката, на някои повече от един път, на други незаслужено, но ….. това като че ли вече го знаете”.

На 23 март 2003 година, за втори пореден път в Кодак Тиатър Стив Мартин ще открие 75-та церемония по връчването на наградите Оскар. В едно съм сигурна, че това ще е една от най-пъстрите и определено една от най-силните години в историята на киното. Това ще бъде година, за която Carlos мечтаеше от дълго време. Стана ни навик в последните години да няма изявени “класики”, които да оберат полагащото се на другите, а и не всеки ден има “титанични напъни” или “английски пациенти”. Няколко пъти ще повторя “пъстра” защото личното ми мнение е, че едва ли някой от тазгодишните участници ще успее да си тръгне от Кодак Тиатър с повече от пет статуетки. Ако това се случи, то по-добре да се върне Carlos и той да ви развлича в ранната утрин на 24 март по българските стандарти. И ако борбата за чичо Оскар ще е особено ожесточена в една година с доста добри екранни произведения, то крайният победител е вече ясен. За 20 години съществуване Харви Уайнстийн успя да изведе Miramax до челната позиция. Само за тази година Miramax успя да вкара сред петте номинирани филма в най-престижната категория три от своите продукции, които не само по моето скромно мнение са филмите, които в голямата си част ще си разделят статуетките след две седмици – “Чикаго”, “Часовете” и “Бандите на Ню Йорк”. Като прибавя към това и “Фрида” и “Тихият американец”, то общата равносметка на Уайнстийн и компания е 39 номинации. Едва ли в най-новата история на Оскар-ите е имало по-внушително присъствие на дадена компания. От всичко това големите губещи се наричат двете най-печеливши компании за последните три години – Buena Vista и Warner Bros. Присъствието на тези два мейджъра сред номинираните е повече от символично, да не кажа по-силната дума трагично. Едва ли присъствието на три филма сред номинираните за “най-добър анимационен филм” ще стопли сърцата на босовете на Buena Vista или пък възтъпичката адаптация на “Машината на времето” на Хърбърт Уелс е идеалният вариант да се появиш на награждаването в особено “престижната” категория за “най-добър грим”. Няма да коментирам, че и в тези две категории отрочетата на тези две компании са абсолютните аутсайдери.
Какво ни очаква все пак?

Оскар за най-добър филм

Номинации:

Чикаго”
Бандите на Ню Йорк”
Часовете”
Пианистът”
Властелинът на пръстените: Двете кули”

Основната борба за отличията ще е сред фаворитите на Miramax. Кой от тях има най-големи шансове да надделее. На пръв поглед “Чикаго” е основният претендент, след като през миналата година “Мулен Руж” проправи отново пътя на мюзикълите на големия екран. За сметка на твърде нестандартния “Мулен Руж” “Чикаго” с неговата 100% адаптация на хитовия мюзикъл е твърде стандартна и абсолютно по вкуса на академията “Повече класа, по малко-качество”. 13 номинации изглеждат твърде много за “Чикаго”, но спомнете си кога за последен път е номиниран мюзикъл. Времената на “Лили”, “Ах този джаз” или “Уестсайдска история” изглеждат безвъзвратно отминали. “Часовете” на свой ред изглежда твърде странен и труден за гледане за да успее в тази категория. Американската преса не случайно го нарече "Паноптикум на човешките драми”, каквото и да означава това. Историите на Вирджиния Улф, на умиращ от СПИН художник, на 50-годишна средностатистическа домакиня и т.н са нещо изключително тежко за прочит за академията. “Бандите на Ню Йорк” – поредният шедьовър на Скорсезе, който трудно ще успее не само да възвърне вложените в него през последните 3 години пари, но и да спечели, независимо че академията обича епиката, но ……. не от този кървав тип. “Двете кули” изглежда случайно попаднал в тази компания, а имам чувството, че академията ще дочака “Завръщането на краля” за да си каже последната дума. За “Пианистът” едва ли трябва изобщо да споменавам. След като насъбра почти всички европейски награди холокост-драмата на Владислав Шпилман достигна върха с тази номинация. Филмът няма никакъв шанс да спечели поради два факта. Две класики от ранга на “Списъкът на Шиндлър” и “Животът е прекрасен” с подобна тематиката вече са докосвали статуетките, а присъствието на Роман Полански е 100% минус за филма, предвид криминалната му слава в Щатите.

Какво ни липсва?
За сметка на “хобитите” в тази компания може би трябваше да се появи най-нестандартното предложение за тази година “Адаптация”.
Прогноза на Juanita за WhyBG:
Чикаго” (50% победител),
Бандите на Ню Йорк” (20% победител),
Часовете” (30% победител).


Оскар за най-добър режисьор

Номинации:

Роб Маршъл за “Чикаго”
Мартин Скорсезе за “Бандите на Ню Йорк”
Стивън Долдри за “Часовете”
Роман Полански за “Пианистът”
Педро Алмодовар за “Говори с нея”

Цар Мартин и всички останали. Категорията, в която всичко друго освен победа на Скорсезе ще е абсолютна изненада. Най-великият жив режисьор – така наричат Скросезе всички маниаци на седмото изкуство. Академията едва ли ще пропусне шанса да отдаде дължимото на гения. Може би най-сигурния standing ovation за 23 март и събитието, заради което церемонията ще си заслужава. Първият Оскар за Скорсезе ще ознаменува една от най-бляскавите кариери в историята на киното, оставила след себе си шедьоврите “Зли улици”, “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Последното изкушение на Христос”, “Добри момчета”.
Всички останали сред които Долдри с втора номинация след “Били Елиът” и Алмодовар след “Всичко за майка ми” (за който получи Оскар) едва ли ще успеят да точкуват в листовете на членовете на академията. След като 25 години академията пренебрегваше Скорсезе, сега тя направи всичко възможно да разчисти пътя му към заветното признание.

Какво ни липсва?
Спайк Джонзи за “Адаптация”, Сам Мендес за “Път към отмъщение” или Спилбърг за “Специален доклад” и “Хвани ме ако можеш”.
Прогноза на Juanita за WhyBG:
Мартин Скорсезе за “Бандите на Ню Йорк” (100% победител).


Очаквайте в ОСКАРИАДА 2003 - Част II – Оскар-и за “най-добра мъжка роля”, “най-добра женска роля”, “най-добра мъжка поддържаща роля”, “най-добра поддържаща женска роля” и общата прогноза за 23 Март.
Не забравяйте и традиционната анкета на WhyBG и бутилката гроздова.

Juanita

Няма коментари:

Публикуване на коментар