четвъртък, 20 март 2003 г.

Мейк лов, нот риболов! *

* Графити от неизвестен автор на стената на софийска сграда.

Всъщност какво ни засяга. От София до Багдад са към 2000 километра. Дет се вика даже и да се прицелят точно иракчаните и да ни пушнат една от прословутите си ракети, които, апропо, никой така и не е видял с очите си, пак няма да фръкне до покривите на Горна баня. Географската отдалеченост, обаче, не попречи на баба Миронка от долния етаж, пенсионерка последен сезон, преживяла Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората Световни, да си изреже старателно списъка с хранителни и медицински продукти първа необходимост от вестник “Труд” и да се юрне по магазините да се запасява. Жената е обръгнала на военни конфликти. Преживя сриването на шкафа с кристалите, когато син ни се качи да рови дали не сме му скрили шоколада на най-горния рафт. Оцеля при срутването на част от тавана, подгизнал когато дъщерята реши да си направи басейн и изля пет кофи вода на пода в хола, докато ние невинно дремехме в съседната стая една тиха неделя. По едно време нервите на баба Миронка не издържаха. Изнесе се на палатков лагер пред блока и подаде молба в общината да получи статут на бежанец. Издържа само два дни, бомбардирана непрекъснато от хартиени самолети и найлоново-водни бомбички.

Пацифстичните стремления на нацията се изчерпаха с протеста на бургазлии, на които не че им пука за Ирак, позицията на Щатите и световния мир, а просто се безпокоят да не пострада бизнеса с туристите този сезон. Група войнстващи таксиджии, продавачи от кварталния пазар и охранители на клона на местната банка обявиха, че заминават доброволци на страната на Саддам. Същите редовно сънуват, че имат харем и изповядват веруюто, че жената трябва да си знае двете основни задължения - да ражда и да реже салата. Съчувствието им към иракчаните, естествено, няма нищо общо с любовта им към домашната шльоковица и тлъстите свински пържоли.

Конфликтът беше отразен от училищния вестник на децата ни така: “Широкоплещестото богаташко синче - отличник, комсомолец и бейзболист, ошамари цигането, което седи на кацата с нефта и му пречи на търговията. След побоя в джоба на цигането са намерени една шепа пиратки.”

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар