петък, 24 август 2001 г.

Симфония за море, двойка кебапчета с гарнитура и чалга оркестър

Бе Ем Ве-то лети по магистралата, климатикът жужи, вее се художествено русата коса на гаджето , а по уредбата Слави Трифонов провокира косматото краче на шофьора да натисне газта до ламарината. Пак е помъкнала три куфара дрехи и един чувал мазила. Абе като толкова иска да се гласи, да си купи нови от морето, вместо да влачат от София. Златни пясъци, петзвезден хотел и скандал със сервитьора още първата вечер, задето маслинката в мартиниту на бейбиту е черна, а не зелена. Четири кинта за чадър, още четири за шезлонг и двайсе за спасителя да разчисти децата в диаметър 10 метра, щото крещят и пръскат пясък по Жи Си Ема (те ли ше ми го платят – за 1000 марки Жи Си Ем!). Ама били на лагер – да си ходят в Сибир, тука е за бели! Разправял й беше той на нея да ходят на островите, а тя-не та не – писнало й било да се влачи по чужбина. Ама сега Жоро и Мимето се веят из Канарските, а ако бяха отишли заедно, Мимето можеше и да му пусне като се натряска Жоро някоя вечер.

Гаджето го разтрива с ‘Виши’, ох! извинявай, миличко, забравих, че тука те боли от падането с джета!, и започва да преговаря довечера да отскочат до ‘Варвари’ в Равда, щото било адски купон и щяла да пее Деси Слава. Отлагат мероприятието за следващата вечер, разходка по лунната пътека, секс, сън.

***

Москвичът трещи по магистралата, вятърът от прозореца е горещ, тип ‘египетски’, вее се художествено вестника, който жената си е закачила за стъклото да не я пече, а децата на задната седалка припяват тоталния хит на формация ‘Зорница’ Ласмаги-джасмаги-герап-у!, като натъртват на ‘у’-то всеки път когато Москвича друсне. Обзор, частна квартира при хазайка, дето ходи по петите и гледа да ти изключи бойлера и да ти свие от материалните запаси. А запасите се характеризират с обилност и разнообразие: две щайги домати, чувалче картофи, една кора яйца, консерви ‘Русенско’ и пастет ‘Апетит’, малка тенекия сирене и от гроздовата на тъста в пластмасово шише от Кока-кола литър и половина. Само бирата и хляба ще си купуват на място, да видим дали не могат да бият рекорда на Кирчо от горния етаж в ‘Люлин-5’, дето четири човека изкарали една седмица на море с 300 лева. Остатъкът от люлинската агитка вече е тука, така че карето за белота е на линия.

Жена му пак се дере да видел децата, че не искали да излизат от водата. Следва репликата за ще-ви-скъсам-ушите-бързо-по-хавлиите-и-да-не-сте-мръднали-терца-майорна-с-белот! Трябваше да ги пратят на лагер, ама според жена му миналата година се били натровили нещо от храната и не смеела. Сега всичките от агитката са без деца, само ние сме се помъкнали...

Жената го разтрива с кисело мляко и започва да преговаря да не готви довечера, а вместо това, като за първа вечер, да хапнат скара в кръчмата на плажа. Пиянска свада в кръчмата, слава богу без бой, разходка до квартирата, обръщане към стената, сън.

***

За това как почиват студентките с прашките, големите цици и дъъъъългите крака, хипитата във Варвара, рокерите в Балчик, управляващите в Евксиноград и Мимиту ут Дулуву – четете в Жълт Труд, Шок и Лична драма. За това как почивам аз – една малка случка: седим си на плажа в Приморско и минава младеж от малцинствата с пластмасова кофа в ръка. Вика, колкото му глас държи: КУКУРУЗААААА, ЦАРЕВИЧКЕН, ЦАРЕВЕЙШЪН, КРЪЦ-КРЪЦ, ЗЪРНАТА Й СА КАТО НА ПАМЕЛА АНДЕРСЪЪЪЪН. Синето ми се обръща към мен ококорено и много респектирано: ‘Мамо, виж тоя батко колко езици знае!’ ‘Да, мами, казвам му поучително, и ти ако учиш толкова езици като него, ще можеш някой ден да продаваш царевица на плажа. Хайде във водата, че ми киснеш на пясъка вече цели три минути’.

Nadie

Няма коментари:

Публикуване на коментар