Светът? Светът!!! Част II – на баба бонбона

Още в родилния дом се разнасяше фолклора за бабите от сорта на “Дете без баба – живо сираче” и “Ние не сме длъжни да се грижим за внуците на нашите родители”. Горките ние...

Но с институцията на Бабата се сблъсках едва в къщи (хм, на какво ли не казват хората “в къщи”, но това е друга тема). В родилното разказваха, че бабата била майка на някой от родителите ти. Ама ми се вижда глупаво. Като я гледам мама, едва ли може да излезе от баба, а съм спец по това, аз ли не знам – миналата седмица беше. За татко да не говорим... Нещо друго ще да е.

Иначе баба я знам още от театъра, но от късните епизоди – и тя идваше накрая. Сега я намирам на централно място в къщи. Аз си мисля, че е като сестрите в родилното. Само че в къщи. Тя знае кога трябва да се преобличам, колко дрехи да обличам, кога имам нужда от ХИГИЕНА (бре, каква дума - ще рече ‘чисто и сухо дупе’), каква трябва да ми е температурата, каква трябва да е температурата на водата, с която ме къпят.... Е, за доста неща можем да поспорим, ама се отказах още в родилното. Тия възрастните или не чуват или не разбират... И си правят каквото си знаят (Аз има казвам, че памперсът ми е за смяна, те ми тикат храна).

В общи линии тя е авторитет и по други въпроси, от които не разбирам, поне така звучи, като им подслушвам разговорите... Татко май не е съвсем съгласен, ама кои ли го слуша тоя образ (още не съм разбрал за какво служи пък той – не е съвсем като лекарите в родилното, ако че се появява също толкова рядко).

Обикновено баба се грижи за всичко. И добре, че е тук. Мама съвсем глътна бастуна горката, откак сме у нас, а аз си представях, че ще е по-лесно. Ех, еххх, нищо не става лесно в тоя живот...

Езикът на бабата. Издава всякакви странни звуци. Мислех, че съм се научил да ги разбирам възрастните, ама пак ме изненада. Сега уча разликата между “Гу - гу, гууууу”, което означава ‘Усмихни ми се, моля’ и “Гу - гу, гууууу- гу”, което ще рече ‘кротувай да те преобуя’. Изнервих се и я напиках. Така де, не може ли с думи, а не на китайски. После ще се опитам да и се усмихна – да не се сърди.

С бабата върви и дядо, явно са комплект, както мама и татко. Но и дядото не е много ясен. И той ме гледа отдалеч и не смее да ме пипне. Абе човеко, аз съм жилав и съм голяяям вече, виж какви неща мога да правя.... Уф, не ме слушат тия ръце. Абе то се разбра какво исках да покажа....

Седят вечер с тати на масата и пият РАКИЯ. Казват, че като порасна и аз съм щял да пия. Опитах се да бръкна в чашата и да го кусам това, но ме ловнаха, не ти е работа. Бабата ми протри ръката, една молекула не ми остави да го кусам това... Ще види тя, като почне да ме къпе....

Къпането... Сега ме къпе баба. Мама казва, че я било страх, че щяла да ме къпе по-нататък, а сега само да гледа... Ако не ми говореше по цял ден да ме забавлява, щеше да има роля като хладилника с млякото... Ама си я обичам! Та къпането... Събира се цялата къща да гледа сеир. Тия за права на детето и лична сфера не са ли чували? Както и да е – основно действащо лице е кой? – Бабаааа! Опитвам се в нейна чест да я напишкам (така се изразява тя) в окото. Неточен мерник. Явно имам още какво да уча. По задоволството на тати (и умислената му физиономия веднага след това) разбирам, че ако зависи от него, дните ми с нея са преброени... Но институцията на БАБАТА е непробиваема дори за него. Ще го запомня това в графата “Тати и начини за манипулирането му”. А баба? Е, бабо, съжалявам, че не улучих, ама ще ти покажа още по велик номер – нали утре пак сме заедно...

Сега да хапна набързо и да заспииииивааааааам....

Zaro