За десет години Шахрия си избирал нови управници и ги свалял, избирал нови и ги свалял, но мъката в душите на хората оставала ...
Един ден при Шахрия дошла Шехерезада, дъщерята на Великия Везир, и смирено помолила народа да я вземе нея да го управлява.
Шахрия много се зарадвал, защото Шехерезада му разказвала приказки. Приказки, в които Доброто винаги побеждавало - безработицата била ниска, инфлацията била ниска, данъците били ниски, цените били ниски, заплатите били ...
На най-интересното място Шехерезада прекъсвала приказката, защото изтичало времето за информационната емисия и Шахрия с нетърпение чакал продължението на другия ден.
... не, не - заплатите не били ниски, - високи били.
Така ден след ден, седмица, след седмица, месец след месец. 800 дни разказвала Шехерезада приказки, а Шахрия я слушал.
На 801 ден Шахрия бил забравил и избори и всичко и разбрал, че не е бил прав така да си сменя управниците, както му скимне, и пожелал Шехерезада да остане завинаги негов управник.
Спретнали голяма церемония и короновали Шехерезада за ... мм, шахеса? шахкиня? .. Абе за Велик Резил. Всички яли, пили и се веселили, по брадите ни тече, в устата ни не влезе.
July
Няма коментари:
Публикуване на коментар