Сензационно съобщение!

А-а-а-а-а, хванахте ли се! Достатъчно е да се пусне стръв с три удивителни или с големи бели букви на черен фон, като ‘АНТРАКС!’ ‘Паника в София’ на челната страница на ежедневниците днес и тиражът скача. Нищо че още снощи в новините се спомена, че това край ‘Хилтън’ е най-вероятно прах за пране. Открита е телефонна линия за бдителните граждани, а всички скучаещи пубертети междувременно започнаха да разфасоват пудрата захар от запасите на мама в малки пакетчета и да ги пръскат артистично из градове и села. Ако драснат и нещо, наподобяващо арабски на опаковката, още по-добре. Тъй де – малко разнообразие. Че то бомбените заплахи и фалшивите пожари се поизтъркаха отдавна. Пишат журналистите – нали това ги храни. Чете народът – нали друго не му е останало. А данъкоплатеца се ръси за спешни проверки на Гражданска защита и прочистване на заразените райони с хлорна вар. Абе поне ше светне чисто сититу!

За крайно забавна намерих оная статия преди време, която бе онагледена графично с диаграмка на небостъргачите в света. Непосредствено след Айфеловата кула спретнато се кипреха Хрельовата кула, два-три блока и няколко административни сгради в София като потенциално заплашени да налети върху тях някой аероплан като бик на червено. Дип терористите друга работа си нямат, ами по цял ден чешат гъсти бради и се чудят как да фраснат Профсъюзите!

Сдобихме се и с български папараци, които, притаени в храстите, снимали Иван и Елена Костови на почивка в Евксиноград. Голяма сензация (той чете вестник, а тя топи нозе в морето) да гледаш мъгляви фигури по бански, изглеждащи като всяко средно статистическо българско семейство, отдадено на заслужен отдих.

Дори не ми се отваря дума за флагманите на българската преса ‘Шок’, ‘Лична драма’, ‘Съдби’ (това е списание) и още цяла камара, които, ако питате мен, са достойна конкуренция на ‘Стършел’, че и по-смешни понякога. Там журналистите имат двойнствена функция – хем пишат жални писма под формата на читатели, хем после ги анализират под формата на психолози. А Венчето, моята съседка – пенсионерка, изоставена и болна, рони сълзи четейки ги и тихо вярва, че в тоя живот има лошо, има по-лошо, обаче има и мамата-си-ебало, и добре, че нейната съдба й е отредила място по-скоро в първата категория.

Както е казал датският философ Киркегор: ‘По-добре дъщеря ми да е курва, отколкото синът ми – журналист’. Лесно му е било на него – той, собствено, както син, така и дъщеря си е нямал.

Но стига съм говорила глупости. Отивам да си купя противогаз и антибиотици, че гледам - на носа ми напира да избие синя пъпка.

Nadie