Ми то, две трети от американския кино-екран си е топурдия и патърдия, независимо от напъна да оставим американеца на мира поне няколко седмици след голямата трагедия. Но няма как? Парите определят съзнанието и бокс-офиса от последните седмици го показа.
“Don’t’ Say A Word” – отвличания, похищения, преследвания, пак справедливи каузи ........ присъствието на Майкъл Дъглас обаче се оказа достатъчен стимул и въпреки скромните резултати филмът покори върха през миналата седмица. Режисьорът в случая е достатъчно на “ти” със “съспенс-трепери-хвани лошия накрая” жанра и неговото име е Гари Фледър, който получи известност за масовия зрител с “Целуни момичетата” и “Нещата, които правиш в Денвър, докато си мъртъв”. Покрай историята с отвлечената дъщеря на Дъглас се появяват и бившата Бонд-гърла Фамке Янсен, бившият Бонд-злодей Шон Бийн и Оливър Плат.
И толкова. Дъглас танцува само един уикенд, защото го нападна полицейската reality-стори “Training Day”.
Успехът на филма се дължи най-вече на две лица. Първото е на може би най-добрия черен актьор след Сидни Поатие Дензъл Уошингтън, който е изстискал най-доброто от образа на коравото улично ченге Алонзо Харис. Второто е на режисьора Антъни Фукуа, който след поредица страхотни видеоклипове преминава в игралното кино и прави дебютът си със стилния “Резервни убийци” с мистър Азия Чоу Юн Фат. Вторият му филм бе излезлият наскоро на видеокасети “Примамката”. Иначе историята е простичка – печеното ченге открива уличния свят пред новобранеца Итън Хоук.
Междувременно в Топ 10 останаха и новите предложения от последните две седмици.
“Hearts In Atlantis” не успя да качи върха, а не беше и нужно. Аудиторията не обича много да мисли, за разлика от гуруто на съспенса Стивън Кинг. Зад проекта стоят Антъни Хопкинс, чието име вече е подвижна реклама и режисьорът Скот Хикс, който още с появата си доказа че е цар на философските и същевременно “тежки за гледане” филми. За познавачите “Shine” и “Кедри в снега” са задължителни филми. “Hearts In Atlantis” е част от пет истории на Стивън Кинг, чиито права компанията Castle Rock закупува още с излизането им през септември 1999 година. Бързали са хората, не си играят. Пък и Стивън Кинг е на път да измести Шекспир от върха на най-екранизирания автор в света на киното. Интересното в случая е, че “Hearts In Atlantis” е заглавието на втория разказ, а фабулата се върти около съдържанието на първия разказ със стивън-кинговското-иди-разбери-какво-е-това заглавие “Low Man In Yellow Coats”.
“Zoolander” е като филм сбирка за имащи желание да си загубят времето звезди от ранга на Дейвид Бауи, Куба Гуудинг Джуниър, Лени Кравитц, Дейвид Духовни, Натали Портман, Уинона Райдър и ........ Наистина участващите във филма за мъжкия модел са сценаристът-режсьорът-продуцент-изпълнител на главната роля Бен Стилър и Мила Йовович. Бен Стилър има уникалното качество да прави страхотни индипендънт-филми (справка режисьорският му дебют “Reality Bites” и “Изкушението”) и да се проваля във всеки един първоначално-определен-за-качествен филм (справка великата тъпотия “Запознай се с нашите”). Историята на филма идва от персонажа на Стилър от 1996 година, представен на VH1 Fashion Awards.
И като заговорихме за индипендънт-кино, през тази седмица второто място бе заето от филма “Serendipity“. Тук главно действащо лице е абсолютният цар на независимото и странно кино през последните тодини Джон Кюсък. Не обичам да правя ревюта на филмите му, предпочитам да ги гледам, защото винаги има нещо нестандартно като “Grosse Point Blank” и “High Fidelity”.
През миналата седмица “The replacement, но не killer, а movie writer на WhyBG” ме набута да пиша за “Hardball”, докато той кротко и любознателно се прехвърли на “The Others” (останал в Топ 10), което си е приятно забавление. Изпълнявам желанието му.
1. Не гледайте този филм;
2. Писна ми от сюжети от рода на “неудачник тренира детски спортен отбор от немай къде и става голямата работа”;
3. Хепи енд – задължителен (кой дивак-режисьор се захваща с такъв сценарий);
4. Кеану Рийвс да си гледа “Матрицата” и всичко свързано с втора и трета част и да не се занимава с глупости (един път вече се снима в подобен филм “Аматьорите” и беше пълен провал);
5. И защо все аз трябва да пиша за простотиите.
С поздрави Карлос
Повече когато му дойде времето.
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар