петък, 5 октомври 2001 г.

Из дневника на един бард от Източната лига

12 септември, сряда
Сутринта млекаря не дойде и трябваше да купя мляко от магазина на бай Генчо на двойна цена – 1 евро литъра.След това тупах килими до обяд. В 2 ч. след обяд ме викаха в Данъчното за справка. Казаха, че не съм си платил данъка на китарата и течали лихви още от юни. Мой познат ме светна, че ако декларирам 12-струнка излизало по-тънко. Добре че не знаят за 5-те хармоники и окарината.
Вечерта от 20 ч. ще подгрявам феновете на някаква фолкзвезда, Венера ли беше, Луна ли беше...,ама нещо венерическо имаше в нея. Крайно време е и аз да си измисля артистичен псевдоним. Обсъждам Поетичен Гробар или Трите хикса на квадрат, но ще видим.

17 септември, понеделник
Днес се открива учебната година в града. Канен съм в 3 училища и в 2 техникума по традиция. Изрично ме предупредиха от инспектората да пея само на английски и по възможност нещо така по-рапърско – това било съгласно новите програми на обучение. Вечерта съм канен на Бала на учителя в дискотека Чака-Рака, ама едва ли ще отида.

20 септември, четвъртък
Днес срещнах две костенурки в парка – в първия момент помислих, че са две подвижни шахматни дъски и заподозрях тайните служби, но жена ми каза, че това е сигурно защото напоследък сме се поизнервили. Във всеки случай обичам костенурките – те са бавни и спокойни животни и никога не ти искат пари, като те срещнат. Решавам да ги възпея при пръв удобен случай.

2 октомври, вторник
От общината ме поканиха да пея пред безработни. Нямали пари за помощи и това го компенсирали със зрелища. Предната седмица ги завели на филм за вредата от тютюнопушенето. На мен щели да ми платят с презервативи с аромат на манго.Това е безобразие – сякаш се свършиха родните плодове. Обмислям все по-сериозно трансфера си в Западната лига на бардовете.Чух че там нашего брата бил на почит, а ако не е доволен от заплащането може и да те прокълне, както е било още по времето на крал Артур. Така наскоро един бизнесмен фалирал на борсата и му се срутил търговския център, след което той пък се изприщил по устната и в слабините. Еех, в тази насока трябва да тренирам повечко.

5 октомври, петък
Сутринта ми се обадиха от централата на управляващите да свиря довечера на годишнината от премахването на статуята в цял ръст на Г. Димитров. Обещаха да ми платят в брой. След пладне обаче пред къщи дойдоха група опозиционно настроени пенсионери и обещаха да ми платят две минимални пенсии, ако не свиря на това същото мероприятие. Чувствам се като Буридановото магаре. Зачетох се в приказките за Хитър Петър за да намеря решение на дилемата, но нищо не излезе. Вечерта заваля градушка и всичко се провали, а жена ми се разсърди и каза, че три дни ще готви само фасул. Има дни, в които наистина не върви.
Вече с нетърпение чакам 19 октомври, когато ще е годишното сборище на всички бардове от Източната лига.
Е-е-е-ех тогава светът вече няма да е същия.

Иво Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар