четвъртък, 29 ноември 2001 г.

Любов, фондации, сдружения, организации и ... движение

Казано е, че любовта ще спаси света. Но явно този, който го е казал или е говорил доста тихо или никой не го е слушал в този момент. Поне такова е впечатлението, което се придобива, като погледне човек криминалните и икономическите новини.

След безуспешните напъни на автора да прави добро на ближните през съзнателния му живот, той стигна до следните три генерални извода:

- Да се прави добро е хубаво – усещането като успееш е много приятно.
- Обикновено ти отвръщат с лошо. Т.е. човек трябва да се приготви за това. Тук не става дума за изказване или не на благодарност – никой не прави добро заради нея. Иде реч именно за неволното или не дотам неволно зло.
- Все пак си струва, ако нямаш нищо друго за правене.

Тук ще трябва се спрем и на някои други факти за да можем да продължим повествованието. От една страна аз съм един 32 годишен щастлив глава на семейство и баща и като такъв основното ми задължение е да осребрявам сметките на семейството. От друга страна мечтата ми за професия е нещо като съветник (каква ли е учената дума за това – “решител на проблеми” – така добре звучи Problemsolutions Inc.). Казано иначе – да седя с ръце в джобовете и да давам ъкъл на хората. И да ми плащат за това. Повечко, естествено. За съжаление на тоя бизнес план му куца страната с клиентите. Ясно защо.

Предвид горното и предвид това, че фондации “Бъдеще за Бълагария”, “Будеще за София” и т.н. вече има и функционират, т.е. бъдещето на изброените и неизброените вече е гарантирано, реших да основа ФБЗС.
И така драги читателю, ти присъстваш на уникалното събитие, за пръв път в историята - на световната премиера на Фондация “Бъдеще за Заро и Семейството му” (ФБЗС) – тук и сега. Добре дошли и помагайте.
С цел избягване на бюрократичните и данъчни препятствия, моля сумите да се дават директно на мен. Документ за това естествено няма да има, но не губите нищо – парите са дадени за добро дело, освен това и дадените с документ на фондациите пари не носят данъчни и други облекчения на дарителите. Така казват всички шефове на фондации.
Благодаря!

Сега, след като уредихме това, да обявя и създаването на едно движение:

“За по-добро утре”

Хубаво звучи, нали? Значи движение е, понеже не е нещо друго. Не е организация, понеже няма да се организираме, пък и на кого му се занимава. Не е и сдружение, понеже някак си “сдружение” предполага някаква стопанска цел, поне за мен. А стопанските цели и проблеми намериха решението си по-горе.

Затова е движение. И то движение, което ще се извършава в главите ни. Понеже аман от други такива. Идеята е проста и стара като света, чак се чудя как не ни е дошла в главите. И тя е:
Нека всеки си свърши работата, да си плати данъците, да гласува, като го помолят за това и изобщо – нека дадем нужното от себе си, за да може тази иначе хубава и обещаваща страна, нашата Родина, България, да стане едно добро място за живеене, ако не за нас, то поне за децата ни. И нека не им се иска като нас да грабнат постоянно стегнатият куфар и да отпрашат нанякъде. И нека учат чужди езици единствено за да се запознават с произведенията на изкуството в оригинал.

Ако някой измисли по-добра форма – нека ми я каже – приемат се всякакви предложения.
А дотогава действайте - “За по-добро утре”!

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар