Слабият пол

В последните години мъжете се взехме в ръце, задвижихме нещата и окончателно се превърнахме в слабият пол. Не дочакахме даже по “западен образец” да ни образуват Министерство на жената (не е ясно дали ще е някакво предимство – ако искаш да развалиш нещо, направи му министерство), а си се предадохме хей така – без бой.

Хм, това за боя, чувам, не било съвсем вярно, ама нейсе. Пък и той, боят, ще да има някакви лечебни и разкрасяващи функции. Ако се замислим баба Тина Търнър що бой е отнесла навремето си от Айк, или за Памела Андерсън в наши дни, да речем... Изводът е ясен. Сигурно помага, ама ще трябва да видим рецептата – кога и по колко.

Така или иначе, като по-напредничав, отдавна пледирам да ни се признаят правата на слаб пол, и то във всякакъв аспект:
- Да ни отстъпват място в градския транспорт;
- Да ни подават ръка на излизане и влизане в същия;
- Да ни държат вратите докато минаваме;
- Да ни подават огънче за цигарата (да, все още има сред нас такива презрени особи, които продължават да пушат и да пречат на околните).
- Да ни помагат при носенето на торбите с покупки;
- Да се преразгледа понятието “мъжка работа” в домакинството; Това е особено важна точка. Тълкувайте си я сами...
- И други, знайни и незнайни, както се казва по тържествените зари-проверки...

Във времето на силните, целеустремени, отдадени на кариерата си жени, във времето когато като кажем “Скъпа” си мислим за новата и кола (бижу, рокля), която се очаква от нас и най накрая във времето когато изречението сутрин “Скъпи, направи кафе, дано поне това можеш” се чува по – често от “Мъжете знаят защо”, спомагателната роля взе все повече да ни прилича.

На всичко отгоре напоследък някакви австралийци измислиха начин за размножаване без участието на мъжете. Вземаш си клетка от една жена, слагаш я в яйцеклетката на друга и хоп- готово...
Ех, времена – едно време поне за разплод ставахме.

Zaro