Материята мами очите ни
Не са т'ва капризи на мрачен поет
А просто сме жертви на времето
Търсим хапче за вечен живот
Уви, отброени са дните ни
Правим от себе си смешен макет
На скритото във душите ни
Чертаем сюжети - пейзажи от лед
Сковани под тях са мечтите ни
И нашите чувства са само проект
Изпълнители са лицата ни
Живеем в пространство от грозен дефект
Затворени там са душите ни
Ако животът е някакъв сън плюс ефект
Ще вярваме ли на очите си?
Преброени са дните ни...
Vlado
Няма коментари:
Публикуване на коментар