(c) 2001, zapalka@club26.comКато миг изминаха дългоочакваните дни на пътуване, часовете в Замбия и минутите на затъмнението! Но да почнем подред:
18.VІ.2001
05:15. Отпътуване от Кърджали в посока Бургас през Хасково и Димитровград. В ХЕИ-Бургас ми поставят една от последните останали в България ваксини срещу жълта треска, запазена по четвъртия начин, след като в София ме мотаят четири седмици с "елате утре"... Хапчета срещу малария (ваксина няма) намерих също с връзки, но за сметка на това с изтекъл срок на годност! В цялата страна нямаше нито едно хапче, обърнал съм България с хастара навън! Търсил съм къде ли не! А това са двете условия, които посолството на Замбия поставя, за да се пътува дотам.
След кратък плаж отпътувам с експреса за София през Стара Загора, Чирпан и Пловдив. В 22:00 съм в София.
19.VІ.2001
15:00. Отпътуване от София за Виена през Калотина, Белград и Будапеща с автобус на AIR KONA. В рейса, разбира се, не се пуши! Дори и шофьорите не пушат! Сравнително бързо пресичаме всички граници...
20.VІ.2001
06:30 (тамошно време). Пристигане на Westbаhnhof, демек жп гара запад. Разбира се, най-напред трябва да се купи карта на града. Следва кратка седемчасова разходка из града. Много е дълго за разправяне - "хора, къщи, салтанати", както е казал поетът.
15:00. Отпътуване с градски транспорт за летище Виена. Пристигам след 35 минути, като пътят минава през рафинерията на OMV. Има 99 гишета за check-in! Трябва да излетим в 17:55, но закъсняваме с 50 минути поради неуредици с огромното количество багаж и хора. Пътуват 291 души, предимно австрийци. Тридесет души са платили с 80% повече за бизнес-класа...
Летим над Любляна, Адриатика, покрит с ефектни облаци, Анкона, Рим, Тунис, Сахара... залез над пустинята ...
По един от каналите върви филм за предишните експедиции на господата Конрад - от 1990 г. пълни слънчеви затъмнения над Хелзинки'91, Мексико'94, Бразилия'95 (Рио де Жанейро), Индия'96, остров Аруба'98 в Карибско море, Австрия (11 август 1999). При всички имат невероятен късмет с времето и винаги имат видеозапис на пълната фаза! Просто да не повярваш!
21.VІ.2001
Около 1:00 пресичаме екватора.
03:14. След 8 часа и 20 минути полет на височина 10 км с около 15 км/мин. пристигаме на летището в Лусака, след невероятна и незабравима гледка на Лусака през нощта! Столицата на Замбия има жители колкото София, но по площ е сигурно колкото Париж. Това е, защото постройките с над два етажа са рядкост.
След един час формалности изнасяме багажа си на поляната пред аерогарата. Аз вадя бинокъла 12х40. След кратка ориентация без компас се съсредоточавам върху Ал-наир (алфа Жерав), 47 от Тукан - много як куп - и Малкия Магеланов облак. Далеч на север залязва Летният триъгълник, на изток и запад се виждат Венера и Марс - в противостояние... Малко след изгрева на Канопус започва да се развиделява. Сега усещам, че е кучи студ, а не съм си облякъл нищо. Хората са си запалили огън и се греят на него. Почти всички вече са си разпънали техниката и чакат.
06:20. Един дълго чакан изгрев над Лусака. Градът е на 24 км. Оказва се, че в програмата не е включено посещение до там. До началото на затъмнението остават около седем часа. Какво му остава на човек?? Успявам да уговоря един местен да ме откара до града и да ме върне обратно. Той сам си предложи услугите всъщност, местните са изключително приятелски настроени към нас.
Обикаляме надлъж и нашир града. Голяма мизерия, навсякъде се въргалят боклуци ... само центърът прилича не нещо ... като в някакво село хората се шляят по улиците - безработицата е 25%. Движението на колите е обратно, все пак е бивша английска колония, коланите са задължителни... снимам колкото мога. Често спираме и аз ги карам да се разхождаме пеша. Спътницата на негъра се казва Миранда. Дали знае, че носи името на астро-обект ?? След няколко незначителни перипетии се връщаме обратно и започва подготовката.
От камарата от столове, приготвена на изгрев слънце, не е останало нищо! Добре, че предвидливо още сутринта приватизирах един стол. Багажът ми беше оставен на отговорно пазене при първия срещнат напълно случаен човек. Светът е малък. Оказа се, че господинът работи в IBM Europe, т.е. във Виена. И каза, че банката, в която работя, му е позната - той е отговарял за доставката на компютърна техника преди няколко месеца, а нашият клон също участва със заявки за техника от тази доставка.
Внимателно ситуирам мястото за наблюдение. Сглобявам всичко, зареждам апарата, проверявам зрителните оси на телескопа и фотоапарата да съвпадат, укрепвам статива, проверявам балансировката. Апаратурата, с която разполагам, е дело на много хора - фотоапаратът и жилото са на Валентин Велков от Варна, обективът е на Любо от Плевен, телескопът е на Астрономическа асоциация - София. Техен е и слънчевия филтър. Телескопът е подготвен основно във работилницата на Физическия факултет на СУ, където му е монтирана приставката за фотоапарата. Може да се каже, че цялата българска астро-общност участва по някакъв начин. От Хасково ми бяха обещали статив за фотоапарата, но не можах да го взема, понеже беше много тежък ...
13:41. Началото на затъмнението ме изненадва. Не съм подготвен психически да започне толкова бързо. От година насам все ми се струваше, че остава много време. Фолклорните изпълнения са вече в разгара си. Автентична музика ... жалко, че ги няма Лия и Кондьо да чуят. Хората вадят тъмните стъкла, очила и каквото там имат и сегиз-тогиз поглеждат нагоре.
С кортежа си от няколко черни "Мерцедес"-а пристига президентът на Замбия. Чилуба се оказва нисичко и слабичко човече, което през 1991 г. заменя на поста Кенет Каунда, окупирал властта преди малко повече от 26 години. Множеството се скупчва около него и аз едва успявам да видя как той тържествено поглежда слънцето през тъмно стъкло и се прибира обратно в палатката си.
Постепенно притъмнява. Градусът на напрежението се покачва, а на термометъра спада ... една незабравима гледка на черни хора в черна държава, гледащи черно слънце през черни очила! Успявам да снимам едно малко негърче как разглежда сърпчетата в сянката на едно дърво. За супер-ценната снимка ми помага бялата повърхност на палатката.
15:09. Това, което следва, не може да се опише! Който е гледал през 1999 г., знае, който не - няма да разбере! Гледан в телескопа, тънкият сърп на слънцето изтънява още повече, свива се, разпада се на множество малки светещи точки - "броеница на Бейли" - за няколко секунди. Накрая остава видима само една малка част - "диамантен пръстен" - и след миг някой дърпа завесата. Едновременно с това на няколко вълни приижда тъмнина, с която окото не може бързо да свикне. Изведнъж се появява поривист вятър и става студено. Повечето хора и животни започват да се държат странно. Оказа се, че хората от всички раси, етноси и религии реагират по един същ начин - с невъздържани викове на всичко това. Гледката е жестока! Сякаш някой внимателно е поставил една малка черна точка пред слънцето, за да може спокойно да се гледа натам и да се видят пламъците във всички посоки. Тъмно е, а по хоризонта е червеникаво - както когато слънцето е залязло... Аз лично не видях звезди, макар че Юпитер май би трябвало да се вижда...
За 3 минути и 31 секунди съм пълна паника! Първо решавам, че имам достатъчно време и разглеждам лимба и протуберансите през окуляра. Един жжжжееесссстокк висящ протуберанс точно в центъра на зрителното поле! Заслужаваше си пътуването! После се опитвам да фокусирам и започвам да снимам - 8 секунди, 4, 2, 1, 1/2, 1/4, 1/8, 1/15, 1/30, 1/60, 1/125, 1/250, 1/500 - общо 13 кадъра... За мое голямо учудване точно след като се готвех да превъртя кадъра за 1/1000 с, слънцето се показа! 211-те секунди бяха изтекли като миг! Даже ми се стори, че затъмнението е по-кратко от предишното! Но усещането е съвсем различно - много по-пълно! На тези, които са гледали миналия път, просто ще кажа, че "първия път не е нищо особено!". ама вие това си го знаете.
След края на зрелището хората бързо губят интерес. Както и в България, постепенно се опразва и остават само най-запалените! Имам достатъчно време да разгледам слънчевите петна, които този ден са много яки - две големи двойни петна с полусенки, приличащи на две очи, и една обширна петниста местност под тях създават впечатлението, че слънцето ни се усмихва няколко часа след настъпването на астрономическото лято, всъщност тук - зима. Или по скоро се плези!
С неохота прибирам всичко. Снимам кочината, останала след нас на поляната. Снимам залеза. Установявам, че германската марка е напълно непозната валута по тези земи, а курсът й към долара е неизвестна величина за повечето европейци, да не говорим за онези с дръпнатите очи и/или местните.
18:10. Показват се първите звезди, а до полета обратно остават 2 часа и половина. Опашката за check-in е около 200 метра по двама души. След час всички са в зала заминаващи и явно очакват полета, без да ги интересува, че вън вече е съвсем тъмно. След кратко проучване на обстановката изхарчвам последните си 'куача' - местната валута се разменя 3700 за $1. Инфлацията здраво ги гони и местните въобще не уважават валутата си. предпочитат долари или английски лири. Нямам избор, единственото място, откъдето мога да гледам, е пистата на летището. Не мога да се върна назад, след като съм минал всички проверки. На пистата ме спират двама души от охраната, които ме виждат, че съм с карта и бинокъл. Направо си искат десет долара, за да ми разрешат да продължа наблюденията. Обяснявам им, че нямам никакви пари, само български левове. Те се съгласяват, ако им дам левове на стойност $10. Успявам да ги убедя, че 5 лева са 10 долара, че скоро в България е имало деноминация 1:1000 и те ме оставят на мира...
От изток високо нагоре изгрява Скорпион - много яко съзвездие - оттук се вижда във цялото му великолепие! Марс, както всеки 26 месеца, е най-близо до нас, а на срещуположната страна залязва Канопус. На юг, доста нагоре. е Южният кръст и Толиман - най-близката до нас звездна система. Бинокълът ми се плъзга по Центавър и попадам на омега CEN - най-големия кълбовиден звезден куп в нашата галактика. Не мога да се въздържа да не извикам.
22.VІ.2001
03:00. След леката вечеря се събуждам малко преди да прелетим на 12 км над Триполи. Вземам бинокъла - не може да се отрече, че през нощта всеки град изглежда добре, дори и този, в който са задържани медиците по дело 44/99. Бинокълът се оказва много полезен - прелитаме над о-в Малта и о-в Сицилия с Палермо. Сега разбирам защо италианците имат толкова проблеми със светлинното замърсяване. На развиделяване прелитаме над Неапол с вулкана Везувий и след посрещане на изгрева над Адриатика се впускаме в облачната покривка над Европа. На мониторите виждаме пистата на летището сред добре разграфената земя около Виена.
16:10. Рейсът на AIR KONA пристига с неподозирана точност, точно на мястото, където спря рейса от летището. Брей, как са го измислили тия австрийци - а в София от гарата до летището само с такси?!
18:00. Огромна опашка от коли на унгарската граница - явно в петък вечер половин Виена се изнася от града ...
23.VІ.2001
06:20 - вече сме на българската граница и точно тук губим най-много време от целия път - почти 4 часа са ни нужни, за да влезем. Това в Австрия никога не може да се случи.
10:50. София. Предупреждават ни да си пазим багажа и портмонетата, все пак може някой отдавна да не си е идвал в България и да е забравил...
Давам си малка почивка до 2006 г., когато на 29 март, четвъртък, ще сме някъде в Турция, вероятно около Анталия.
* * *
Много хора ме питат: колко все пак струва това? Ето цените:
София - Виена - София = 165 лева
Виена - Лусака - Виена = 1000 EUR = $888,08
Виена сити - летище Виена - Виена сити = 130 ATS = 20 лева
Ваксина срещу хепатит А и Б = 66,60 лева
Ваксина срещу жълта треска + международен имунизационен паспорт = 18,60 лева
Медицинска застраховка за разноски до $4000 за цял свят = $10
Входна виза за Замбия = $25
Изходна такса от Замбия = $20.
Или ОБЩО: $943 + 270 лева.
Ако събирате сумата 26 месеца, е около 1 минимална заплата на месец...
А ако откажете цигарите, не след дълго ще можете да обиколите света!
Zapalka, club26.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар