сряда, 18 юли 2001 г.

Житие и страдание Ангела Серафимова - не дотам 'Добри поличби'

Да, времената се менят. Едно време да бъдеш ангел беше доста прилично занимание - летиш си из облаците по цял ден гол-голеничък. Пърхаш безгрижно с криле, от време на време, като получиш някоя поръчка от Господа, отидеш и изстреляш някоя друга стреличка по сърцата на разни момичета и момчета. Или пък друг път Господ ще ти прати депеша, че спешно трябва да отидеш да прибереш душата на този или онзи и да я доведеш при Него. А пък други бяха времената, хората бяха много по-малко и дори ти оставаше време в някой по-облачен ден, когато можеше да се скатаеш сред облаците (особено ако са по-бели, като се пъхнеш в тях, никой не може да те намери, особено пък ако си махнеш и бедрената превръзка) и да му дръпнеш една миролюбива дрямка. Да-а-а-, какви времена бяха... Рай направо...

А сега, сега какви времена настанаха. Е на, онзи ден намерих една книжка от някакъв си дявол Кроули, голям кеф му било да живее в 20-ти век - кола ми кара, пуши ми цигари, съсипва мизерните им мобилни телефони... Ама на, виж значи как се обърнаха времената. Едно време да бъдеш ангел си беше направо блажено занимание, разпускаш, свириш на арфички, скатаваш, събираш си слънчеви бани една след друга. А пък дяволите тогава се чанчеха там долу в Ада... А сега, какво стана, откакто Сатаната си промени тактиката и прати всички дяволи на полева работа - да ходят да живеят след хората, да видят какви зулуми могат да правят. Ама и дяволите се изкораха, като излязоха на повърхността, то излезе че хората са по-големи гадини от самите дяволи...

Ама то да беше само проблеми с хората на земята. Ами Той и Господ Се променил, станал един такъв крив, само гледа как да юрка ангелската си армия. Не знам, може от възрастта да е, като става по-стар да става по-крив. И уж е Господ, и знае и вижда всичко, обаче не знам, от любов към новите технологии ли, какво, Си е обзавел една голяма cyber-лаборатория на Шестото небе, смятай, простира се на 3-4 облака едновременно... И като ми опънал там горе на онези облаци едни жици, ако прелиташ покрай там и не внимаваш може така яко да се оплетеш в тези кабели... Че и ток бие от тях, да му се не види (ама токът е малкият проблем, щото ако не дай си Боже нещо Му объркаш системата на Господ, като те хване, така те шиба с онези ми ти светкавици, че токът, дето те удря по жиците, ти се струва като лечебен електромасаж. Та значи, Той Господ, уж всичко вижда, чува и знае, обаче като ми насочил едни сателитки към спътниците на хората... не знам защо го прави, дали не Се кефи да си крадва малко bandwidth от техния net, не знам... Или пък, чувал съм Го да Се оплаква, че не насмага на всичките задължения, дето Му ги слагат хората (ей на, типичен пример за ненужните задължения на Господ - онзи ден някакъв си заблуден мормон, се издънил на някакъв изпит в университета си, и после се гръмнал, щото Господ не му помогнал на изпита, той се молил цяла вечер, Господ не го чул... как да насмага човек, то и Господ да е, пак има само по 24 часа в денонощието). И така ми се струва, че Той Се огражда с всичката тази техника, за да стане по-продуктивен и да не разочарова така хората. Е на, заради този тъп мормон, ако беше успял Господ да му Се яви на изпита за 5 минути да го вдъхнови за една тройка, нямаше да има още един жител тук на Небето... то и без това вече е претъпкано.

И като стана въпрос за новите технологии, най-новата измислица на Господ. Значи, онзи ден свика сбор на цялото ангелско войнство и раздава на всеки по една мъничка раничка, дето се закача на кръста. И каза, нямате право да я махате тази раничка дори и за секунда от кръста си... Не е казал дали избухва ако я махнеш, ама нещо не ми се пробва... И значи, то уж е тайна какво има в тези чантички, обаче онзи ден като си говорих с едно аверче, дето е главен асистент в cyber-лабораторията на Господ, той ми каза че са инсталирали нови GPS системи в лабораторията (такива неща, дето на Земята ги слагат в скъпите коли да могат да се следят със сателитите, къде е колата, да могат да им пращат карти, местонахождение и т.н.). И значи, вчера съм на задание, явявах се като ангел-хранител на един скейтър в една дискотека (е, пребиха го момчето, ама благодарение на мен оцеля, нали съм му ангел-хранител). И след като свърши драмата в диско-то, аз излизам да си взема малко въздух навън, в това диско голяма горещина, напушено... И дишам си аз, правя си едни мини-йога упражненийца и по едно време ми звъни GSM-ът. Изкорах се аз, щото беше 4 часа сутринта, гледам номера, кой ми се обажда, пак се изкорвам. Господ... това да ти Се обади в 4 часа сутринта никога не е на добре... Вдигам телефона - "Йо, Госпи, к'во става, брато, що не спиш по това време?". И Той ми вика "Абе, Ачо, Ангеле, ти май не разбираш колко сме заети тук. Какво, искаш да те уволня и да те пратя за постоянно в групата за борба с религиозни фанатици в Близкия Изток ли?" (мале, само като го чух това и ми се изправиха крилата на гърба, там, в Близкия Изток голям чанч, горещина, стрелят се разни араби и евреи, взривяват се един друг, един от друг по-големи фанатици). И Господ продължава "Ачо, гледам те тук от 15 минути, GPS-а Ми казва, че седиш на едно място, детекторът ти за движение не е помръдвал и той, дишането ти едно такова равномерно... Е-Й-Й-Й-, спиш ли Ми бе, Ачо? Ще те скъсам, бе, момченце, внимавай! Казал съм ти, като си на смяна никакво спане, Аз тук едвам насмагам, а пък ти ще ми спиш, а? Така значи, а?"... И едвам успях да Му обясня колко стресиращо беше тук в това диско, и че съм излязъл само за малко да взема въздух, че от тези цигари хванах рак на белия дроб. Минах метър, тогава... И веднага ме прати на друго задание, трябваше да се явя на една бабичка, молеше се да вали утре... (Тя е от старата генерация, те новите направо си гледат прогнозата на времето и хич не ходят да занимават Господ с такива глупости).

И на, сега като искам да скатая малко, няма вече спане в облаците... Давам 10 кинта на някое хлапе, давам му коланчето да бяга наоколо за десетина минути, да има движение..., че да не ме излови Господ с този Неговия GPS, че ако ме хване, че не съм на мисия, отиде си добрият ми късмет. То и моята работа не е цвете за мирисане, ама това да си в Близкия Изток си е по-зле от Ада...

Ами, хайде да ходя на следващата мисия, че ако ме види Господ, че си пийваме по една бира с теб и си говорим за тези неща, направо ще ме разкатае. Хайде да тичам аз, че следващата мисия е в някакво гето, трябва да разтървавам едни гангстери, дето се трепят... Дано да има някой по-набожен тип сред тях, че като няма е трудна работата... Хайде, хайде да тръгвам че GSM-ът ми пак звъни и ме плаши... Хайде да си жив и здрав, ако има нещо, пусни ми SMS със subject: "молитва за Серафимов, А." и веднага ще дойда...

Kiddo95

Няма коментари:

Публикуване на коментар