На пуканки съм и на лекото усещане на утрото
Наперени хвърчат автомобилите
с пресъхнали от изобилие човечета
продавачите на гевреци топли като тях
в дохождащата есен
дивото желание за щастие
подхващам си живота с шепоти на нежност
малко недоспивам вплетени тела
недоспивам сладко от любов
сол по кожата въздишки върху устните
как обичам да съзнавам себе си
в очите ти в нозете ти и скритите ти помисли
странно ми е как един човек може да бъде обичан
все повече и повече както аз обичам Веселина
трябва да е нейната душа причината
толкова чудо, такава омая
дете ставам
сладко и мило ми е като триста сметанови пасти
когато те чувам когато отривам се когато ме милваш
не мога да изразя навиците на сърцето си в думи
и как да изкажа как е да съм с теб и в теб
да пия от теб и да ближа кожата ти да попивам думите ти
всичко е като водата и въздуха за мен, условие да бъда
непрестанно търся думи да ти кажа колко силно си във мен…
стихвам да те вкуся
Ivaylo
Няма коментари:
Публикуване на коментар