Синьо

Вчера внезапно ми стана синьо. В началото си помислих че небето е станало огромно и аз не виждам нищо освен него. Не, още си бях в стаята, която беше също синя. След това реших че съм в средата на някое езеро и това около мен е кристално синята вода. Не, все още бях синьо-сух. Започнах да търся причини за синьото. Прехвърлих всички варианти, да съм със сини очила, да съм със синя кърпа за "сляпа баба" на очите, да сънувам син сън, но не, все още бях в стаята. Да не би да бях станал аристократ със синя кръв ? Нее, от стената ме гледаше някаква синя семейна снимка, на която сините ми прародители седяха пред синя селска къща.Не усещих да съм посинял от яд, беше ми някак си по-друго синьо, едно по-щастливо такова. Вкопчих се в тази синя думичка "щастие" и започнах да се оглеждам от къде ли е дошла. Не не оже да е от синията книга, която четях, тя беше толкова безцветно скучна. Не може и да е от тези странно сини цветя в малкатa, вече естествено синя ваза. Цветя... Вкопчих се в тази дума. Наистина наоколо се усещаше някакъв син аромат. Нещо синьо, с малки черни точки се завъртя около мен.
Премигнах. И видях колко сини са очите ти. И разбрах, че в тях съм потънал. Сеге знам, че да те обичам е нещо истинско, истиско....синьо.

Vasi