Добрият старец

Честно казано не познавам добре традициите. Не ме и интересуват особено засега дотолкова, доколкото синът ми е малък и му е рано за които и да е дядо, освен за собствените му такива. Че са се променили традициите променили са се. Коледарските песни се пеят единствено след доволна употреба на алкохол и то обикновено не точно на Коледа. Сурвакането си стана занаят за циганчетата. Ясно е едно - че Борис няма да сурвака.

Това за което искам да пиша обаче е, че Коледа е един хубав християнски празник, време в което трябва да отворим душите си навън, да се загледаме в себе си, да намерим доброто, останало у нас и да го оставим да се покаже. Иначе казано – поне веднъж, за разнообразие, да бъдем добри един към друг. Все пак са малко празниците, църковни и официални, които не са свързани с това, че някой е убил друг някой с особен успех. На Коледа поне се родил някой (оттам и Йежишек, Baby Jesus, Christ child, Christkind и т.н.). Дали за добро или за зло е друг спор. Но е хубав празник.

За доброто. Живеем в свят и държава, където грижата за оцеляване е пръв приоритет. В забързаното, задъхано ежедневие често забравяме, че сме и хора. Във времето на процъфтяващите еснафски ценности, във времето, в което простакът – новобогаташ или “интелектуалецът” - бияч още са на мода, забравяме да видим, че и другите са хора.

Та независимо дали вярваме в Добрият старец (независимо как го наричаме), е използваме поводът и поне веднъж погледнем с добро на околните, нека зарадваме семействата си, нека се отнесем с добро и поне един случаен човек...

За по-добро утре, дай Боже!
Амин!

Zaro