Пише Ви една средно статистическа българка, със средно статистически джоб, мозък и коефициент на полезно действие. Изхождайки последното, реших да предложа нещо за Коледната ви трапеза.
Сигурна съм, че при всички случаи ще имате прекрасни блюда с предястия и ястия, та за това ви представям скромният ми десерт.
TERAMISU - по български
Приготвя си по следният начин.
Взимате 5 яйца. Съвсем обикновени 5 яйца, като 8 милиона българи примерно, или 10 милиона гърци, или което и да е число по населеност на европейските държави. Трябва да ви спомена, че яйцата им са много по-безвкусни и безцветни.
Но, да речем намирате българските осем милиони 5 яйца. Следващата стъпка е на вид проста, но много отговорна, тъй като ни предстои разделяне на жълтъците от белтъците. Емигрантите – така да наречем белтъците, горките, не само, че трябва да ги разбием с миксер (до тъй бленуваният сняг, който в Гърция никога не можеш да усетиш истински), но с малко нескрит страх ви споделям, че се слага малко сол.
Ах, колко са солени сълзите в чужбина!
Болезнено е, но след разбиването им изглеждат прекрасно. Стават пухкав сняг, във “вид удобен за логаритмуване”. Оставяте ги търпеливо да чакат шансът си в чужбина.
Продължаваме с жълтъците останали в държавата. В същност, продължението е с 5 супени лъжици захарни предизборни обещания. Не се притеснявайте изобщо! Както знаем, предизборните обещания се стапят напълно при разбиването им с миксер, максимално след 5-10 месечни или годишни минути. След този тъй значим момент, пред нас е вече останалата макар и малко, но за това пък достатъчно побеляла от студ, ад и гняв народна маса. Оставяте я и нея, да се готви за празничната или празната (е разликата е само в три звука!) трапеза.
Естествено, на студено!
Как да ви опиша сега бишкотите?! Може да ги намерите по 10-20 броя в пакети, като онези пакети в които обикновено се скриват спечелените пари при преминаването на границата. Колко наивно!
Всеизвестен е сладкарският нюх на проверяващите.
Но това е друга тема.
Та, как да ви опиша бишкотите?! Този градивен елемент в представеният сладкиш. Може би ще ви помогна ако споделя, че характерът им напомня характерът на днешната младеж – потапят се в студено кафе и коняк. Трудно е, че трябва да се улучи моментът на изваждане. Ако се оставят повече от необходимото се разкашкват и обезсмислят, а ако ги извадиш бързо си остават безвкусни сухари. Звучи ли ви позната? Но знам, че ще се справите от опит.
Така, успешно извадените бишкоти се редят една до друга – плътно, неотстъпно и упорито, както безбройните опашки с желаещи да емигрират в чужбина. Един след друг, бишкота след бишкота докато свършат. Не е трудно, иска се търпение!
Да припомним: имаме един съд отчаяно разбити емигранти – белтъци, една държавна купа отчаяно разбити с последни илюзии жълтъци, известен брой напоени бишкоти и ... никаква надежда да излезе нещо от всичко това.
Но само на пръв поглед!
Фактически стигаме до най-отговорната и значима част от нашия десерт – направата на крема.
Той всъщност издава своеобразният характер на българското “терамишу” – този оригинален и самобитен български вкус! Как се постига той?
Както знаете, всички българи сме заклети индивидуалисти и може би, в даденият пример няма да се досетите, че на тази толкова симпатична, подсладена вече не 8 а (след емигрирането на белтъците) не знам колко милиона яйчена емулсия й трябва ...какво?
Е, какво не бихте и помислили да сложите в един сладкиш?
Обичайно се слага шоко, ванилия, шоколад, вишни, ягоди и т.н. но сиренето-крема ще бъде най-откачената идея за сладкиш, нали?!
Ах, този солен вкус! Все ни върви на сълзи!
И въпреки това, резултатът е поразителен! Само се искат известни усилия, защото специалното сирене има и специално име – “Честни полицаи”, е марката. Доста е скъпо. Има го и под друго име – “Управляващи, милеещи за народа.” Е, намира се трудно, разбира се, но в другите европейски държави се среща и то на доста прилична цена. Внимавайте да не е мухлясало или с изминал срок на годност. Разбърква се добре с държавните жълтъци до пълно взаимодействие...
Тогава ще видите как ще се върнат и емигрантите – белтъци на мястото си. Всички заедно – в една държавна купа. Каква радост за очите! А за сърцето!
След това е лесно като песен – изсипва се сместа върху чашките до изнемогващите вече бишкоти. Но тук има една малка подробност. Трябва да се удържите от опитвания, облизвания на пръсти и други подобни примери на някои полицаи и банкери, защото след подобна намеса .както знаем от горчив опит) пред нас остава само един празен поднос.
И така, ако успеете да се удържите в тази насока, пред вас вече ще стои най-симпатичният сладкиш с най-неочакван вкус!
Последното изпитание обаче е известно или по точно неизвестното време ( в българският вариант) за което сладкишът трябва да престои в хладилника. Но обнадеждаващото, е че за Коледа ще стане...
Поръсва се с какаото на съвременният живот, сервира се на подходящ поднос върху европейска покривка стил-балканско каре.
Да ви е сладко!
Л. Колева, гр. Спарта
Няма коментари:
Публикуване на коментар