В един момент

Специално посветено
На гръцката действителност

И вървях... В един матов, мрачен ноемврийски ден. Бързах в чуждата столица. Изморена, преследвана от толкова грижи и проблеми.
И изведнъж – хоп! – Изникна едно хлапе, с големи сини и бистри очи...и с голяма прашка.
-Да се прицеля ли? – ми казва.
-В кой се целиш, хлапе?
-Целя се в несъстрадателността и безчувствието на великите управляващи.
-Целя се в банкерите с вратовръзки, които часове, дни и години ни съдят от червените и зелени светлини на паричната борса...
-Целя се в дебелите новобогаташки-госпожи, когато водят кучетата си на фризьор...
-Целя се във всички полицаи, депутати с луксозни костюми и с още по-луксозни лимузини, със “сиромашки” вили, които се мъчат – заради “бедните” над чиния с омар и хайвер...
-Целя се в добре нагласените дребни човечета изгниващи пред телевизора на псевдо – “културните”, продаващи евтино изкуство...
-Целя се в добре охранените владици и попове, които с църковна фарисейщина скриват истинското значение на вярата...
-Целя се...Целя се... Целя се...
накрая се прицели в мен, прикритата в делата ми и в думите ми. Мен, която изтърпя камъкът ти да премине през душата ми и да я изправи в правилна посока.
И ВСИЧКО ТОВА
В ЕДИН МОМЕНТ

Неда Кирилова