петък, 1 март 2002 г.

Как да направим тъп филм за 900 милиона долара?

... и цели три номинации за Оскар!!!

Преди две седмици си седях в тъмната зала, докато около мен звучно се рупаха пуканки. Децата в киното, включая и малкият 5-годишен Потър на Адаша, искрено се забавляваха. Тъпанар от поредното дивно село се правеше на интелектуалец и поразвали настроението на компанията ни.
Само за кратко, мислех си аз?

Бях чел прекалено много, бях гледал прекалено много и очаквах “Хари Потър и философският камък” да е един от гвоздеите на този сезон, наред с Толкиновата армада. За разочарованието от нея, по-късно.

Очакванията ми бяха като на всеки средностатистически фен на Дж.К. Роулинг и книжките, които върнаха детското в много от нас.
Филмът започна и за мой ужас през следващите два часа и половина бях подложен на истинско мъчение. Трагедия е най-малката дума, която ми идва на ум, от това, което белият екран ми предложи. Трагедия на квадрат. Трагедия на n-та степен. Седях и си мислех, как може за два часа и половина да опропастиш цялата потърова магия.

Тук някъде вече феновете на филма сигурно заточват брадвите и писалките и в следващите 20 дни Why Bulgaria ще е страницата на световната конспирация.
Дълго се борих със себе си, как точно да изглежда този мой коментар по потър-въпроса и аз ли съм единственият анти-фен на филма.

Истината за мен е следната.
Как да направим един адски тъп филм, който за три месеца да спечели 900 милиона долара по широкия друм. Бате Йоко беше казал, нещо от рода на “направете и Вие и тогава ще си говорим”. Прав си, но това не ни пречи да го посерем от критика. И така, резултатите са налице, зелените банкноти също, а усещането в главата ми е като на поредния добре излъган американец от Уайоминг или Солт Лейк Сити.
Всички спечелиха и това е пределно ясно. От Кока Кола и разлепи шишенцето-малкият-иска-вълшебна-чаша, до Уорнър Брадърс, които чакат своя хит от “Матрицата” насам. От Дж.К. Роулинг, която от задръстена шотландка стана направо красавица и милионерка до Крис Кълъмбъс, който от най-тъпото си творение до сега, едва ли не ще придобие статута на страшен режисьор.
И само като си помисля, че същият този бездарник ще е режисьор и на втория филм, свят ми се завива.

Защо се стигна до този творчески провал при наличието на комерсиален успех?
Потър нямаше как да не бъде гледан при цялата медийна истерия и очакванията на публиката. В този смисъл Крис Кълъмбъс беше обречен да направи от историята хит. И въпреки, че се провали, филмът просто размаза конкурентите си по световните чартове.

Къде всъщност са проблемите на филма като филм?
1. Забравете за Крис Кълъмбъс.
Дж.К.Роулинг имала пълен поглед върху режисьорските идеи и абсолютно вето върху прочита на книгата. Ако това екранно творение е нейната визия за Потър, то явно аз съм чел или друга книга или тази шотландска женица повече не трябва да бъде допускана в близост до снимачната площадка. Както споменах преди три месеца Спилбърг се отказал да режисира още след първата среща с Дж.К.Роулинг. Добре, че го е направил, защото ако е трябвало да слуша съветите й, щеше да я хвърли в Темза. На първо, второ, трето, пето гледане тази история за мъгъли и магьосници направо си плаче за Стивън. Спомняте ли си какво направи от постното разказче за срещата на няколко деца с извънземното с големите очи. Не може един бездарен режисьор, който освен твърде елементарните “Сам в къщи” и “Мисис Даутфайър” не е правил нищо смислено в режисьорската си биография, изведнъж да уцели ваксата. На края на филма имах чувството, че или филмът няма режисьор или така-наречения-режисьор е проспал снимките.

2. Забравете за монтажистите, сценографите и оператора на филма.
По нескопосано сниман и монтиран филм рядко съм гледал. Два часа и половина се менят кадри без никаква визия и идея как са свързани по между си. Абсолютна трагедия. Ако тези хора се бяха явили с това си “постижение” на аматьорския независим Сънденс щяха единодушно да спечелят наградите за най-лоши снимки на година и най-нескопосан монтаж. Не ми се говори за снимките на Хогуърдс и околностите, триглавото куче и тролът. Трагедия в първи род.

3. Забравете за специалните ефекти.
Не знам какво е било чувството в главите на Лукас, Денис Мирън, Стан Уинстън и другите от Индъстриъл Лайт енд Маджик, ако изобщо са се набутали да гледат филма. Аз лично по-смешни специални ефекти не съм гледал през живота си. Такива специални ефекти Лукас правеше през 1977 при първата “междузвездна”. Някой не им ли каза на тези хора, някой не гледа ли скрийнга, какви “дървении” са заснели. В световната преса се прокрадна мнението, че този ефект бил търсен нарочно от създателите на филма и бил част от вижданията на Дж.К. Роулинг. Абе, аз колко път ще говоря, че тази жена може и да голяма писателка, но не бива да се допуска до снимачната площадка. Първият Потър определено държи първо място в моята класация за най-дървените блу скрийн снимки в историята на киното. Добре, че поне са изтрили конците и въжета от куидич-мача, защото смехът щеше да е още по-голям.

4. Забравете за тези актьори.
Единствените двама качествени актьори са разбира се Ричард Харис и Алън Рикмън. Първият вече се отказа от втори показ като Дъмбълдор. Положението на Харис поразително ми напомня на това на Алек Гинес като Оби-Уон Кеноби. Поколението на “войните” запомни Гинес като Оби Уон, но едва ли е гледало перфектните му роли в “Мостът на река Куай” или други филми от 50-те 60-те години. Дали и поколението на Потър няма да запомни Харис като Дъмбълдор.
За младите актьори, които са вече милионерчета, нямам думи. Проблемът обаче с липсата на актьорско присъствие е повече на Кълъмбъс отклокото техен.

5. Забравете за сценария.
Нищо от духа и магията на книгата не присъства във филма. Тук според мен нишката е изцяло изтървана. Лудориите в мистичното училище за магьосници просто липсват. Показаха ни поредица несвързани кадри, които буквално преповтарят книгата без никакво виждане на целия екип.

В заключение “Хари Потър и философският камък” е абсолютната Златна малина на годината.
Миналата година английските корифеи от списание “Total Film“ се допитаха до своите читатели с една уникална викторина под наслов “Най-лошият касов филм за всички времена”. Състезанието бе спечелено безапелационно от “Батман и Робин”. Ако викторината беше сега, щях да гласувам без да се замисля.

Аз свърших. Ринг свободен.

Carlos

Няма коментари:

Публикуване на коментар