И пак започнаха с поредица от амбициозно-патриотични проекти за това колко “велик е американския войник”.
Едва ли същото може да се каже за разузнаването, но нейсе.
Какво всъщност се случи от последната ни среща?
Топ 10 беше окупиран и то съвсем заслужено от моя фаворит за най-добър режисьор Ридли Скот и неговия “Black Hawk Down”. За събитията от 1993 година в Могадишу се говори, че са били най-големият сухоземен въоръжен конфликт с участието на американски войници в периода между войната във Виетнам и войната в Афганистан. След унищожаването на два хеликоптера 123-ма американски войници са въвлечени в истински ад по улиците на столицата на революционна Сомалия. Сюжетът, който разбира се е based on a true story (Заре, Адаш – това не съм го измислил аз) започва с поредната американска политическа мания да са “солта и пипера” на всичко на тази планета и завършва с 19 убити американци, 73 ранени и .... стотици мъртви сомалийци. Няма да разсъждавам по темата, какъв точно го делат американците на майната си в Сомалия при определено един от легендарните главорези на Африка генерал Мохамед Фарах Айдид. Но те са peacemaker-ите на света, така че присъствието им е оправдано.
Стана ми много тъжно от този филм. Още повече, че само преди няколко месеца бях гледал много мъжкарския “Извънредни директиви” със Самюъл Джаксън и Томи Лий Джоунс. В това отношение “Black Hawk Down” също не отстъпва събирайки Юън Макгрегър и вече свикналия от “Пърл Харбър” на пушеци, експлозиви и дим Джош Хартнет. Искам обаче да ви заостря вниманието върху един изключително качествен актьор, който много често остава изолиран на заден план, но без който нито един чисто мъжки филм няма шанс – Том Сайзмор. Феновете на седмото изкуство могат да изредят поне десет филма, в които Сайзмор няма как да е останал незабелязан в присъствието на една дузина митове на киното, докато средностатистическият зрител винаги ще завършва с изречението “този съм го гледал някъде, много ми е познат”. Няма как да не сте го гледали – “Жега”, “Странни дни”, “Пърл Харбър”, “Червената планета”, “Спасяването на редник Райън”, “Родени убийци”, “Уайът Ърп”, “Истински романс”, “Пасажер 57”, “Точка на пресичане”, “Роден на 4 юли” и ........ страхотна биография за актьора от Мичиган , чиято единствена главна мъжка роля бе в хорора “Реликвата”.
Другото истинско попадение на “Black Hawk Down”, без да броим здравата режисура и операторските виждания е първото истинско появяване на австралиеца Ерик Бана. Гледайки филма, останах с впечатлението, че всички мъжки роли са второстепенни роли, а главната роля е оставена за .... войната.
При всички случаи “Black Hawk Down” се държа изключително успешно в Топ 10 оглавявяйки го за три седмици и оставайки в него над седем.
Не толкова успешно бе представянето на другата войнишка драма “Hart’s War” с участието на Брус Уилис. Тук обаче проблемите на филма дойдоха от изключително тъпо скроената история, която звучи толкова нереално, че ... чак иначе наивните американци не повярваха в нея. И как да повярват – студент по право бива пленен през Втората световна война и в немски концентрационен лагер му се налага да защитава черен затворник, като през същото това време полковник Уилис планува бягство и унищожаване на склада за муниции на противника. Айде стига бе .... То толкоз революционно, че чак нагарча. Резултатът – пълен провал в бокс-офиса.
Неуспехът за едни е успех за други.
И докато Брус Уилис се провали с “Hart’s War”, то Мел Гибсън забоде поредния си № 1 в чарта с “We Were Soldiers” на Рандъл Уолъс. Това е поредната военна драма за Виетнам и едва ли има нещо повече, което може да каже американското кино след “Ловецът на елени”, “Апокалипсис сега” или “Взвод”. Въпреки това филмът върви много добре и за две седмици събра около 40 милиона долара. Иначе историята е своеобразен “отрядът Чавдар срещу всички” или американският му еквивалент “Kill’ em All”. Накратко казано 400 храбри америкъни под ръководството на полковник Мур се отбраняват в Долината на смъртта от 2 000 ентусиазирани виетнамци.
Какво друго интересно на хоризонта през последния месец?
Американския зрител отвори смъртоносна рана в сърцето на най-големия си екшън герой бате Арни като издуха от чарта още на втората седмица последната му мачо-изтреби-всичко-живо изява “Collateral Damage”. Нищо, че дебютира на първото място филмът отлетя в забвение и доказа максимата, че единствено класиката “Терминатор” в третото му измерение или очакваното второ такова на “Истински лъжи” може да събуди филмовия труп Арнолд Шварценегер.
Голяма изненада бе големият провал на дългоочаквания “Rollerball” на умиращия трудно Джон Мактиърнън. Честно казано очаквах доста повече като доларово изражение.
Трудно върви и продължението на Ан Райс, наречено “Queen Of The Damned”, което трябваше да ни върне към успеха на “Интервю с вампира”. Филмът също дебютира на първото място, но бързо го освободи. Мястото му обаче в световната киноистория е сигурно най-малко защото това е последното появяване на трагично загиналата Алая.
На небосклона се появи и друг филмов труп Костнър с последната му психологическа драма “Dragonfly”. И какво от това.
“A Beautiful Mind” продължава да трупа пари, но за него ще си говорим най-късно в четвъртък, когато ще открием и нашата надпревара за Оскар 2002.
Какво остана?
“40 Days & 40 Nights” едва ли си заслужава коментара, пък и Джош Хартнет ще се появи за втори път в днешната ни среща.
За Бритни Спиърс и нейният дебют Why BG e достатъчно сериозна трибуна, но само ще го спомена като заглавие -“Crossroads”-с добавката, че тя отдавна е на кръстопът.
Това което обаче не бива да забравя е Дензъл Уошингтън с “John Q”. Дензъл според мен е на път да стане първият черен актьор с Оскар за главна мъжка роля и си мисля, че този филм трябваше да излезе пет месеца по-рано за да накара академията да се замисли около това, точно за коя му роля да го номинира. Филмът на Ник Касавитис е направил вече почти 60 милиона, които предвид ниския му бюджет са огромен успех. Историята е за Джон Куинси Арчибалд, който завзема на абордаж болницата след като разбира, че социалната осигуровка на болния му син не може да покрие животоспасяващата операция, карайки докторите да извършат трансплантацията. Много яка мъжка дружина – Уошингтън, Робърт Дювал, Джеймс Уудс и Рей Лиота. Браво !!!
И накрая – идат оскари, мале, мале. Дръжте се !! На 25 март ще ви досаждам яко, но поне ще разберете кой с кого е дошъл, и по-важното с кого и с какво си е отишъл.
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар