Детски работи

След детските филмчета, за да довършим темата, май трябва да се спрем и на детските бели. Както се казва “По белите ще ги познаете”.

С или без всички садистични филмчета, които гледахме като малки, бяхме вдъхновени извършители на куп геройства, влезли в не малко (за щастие не криминални) хроники. С горното не твърдя нещо лошо за филмчетата – хубави са си. И преди тях пак са се правили бели. Сигурно не съм и изчерпателен – всеки си има неговата история, а и нещата си имат давност...

Но към белите.
Раздела “хлапетии на село” ще го пропусна. Някога беше така – почнеше ли ваканцията, заточваха ни при бабите, та и родителите ни да се почувстват хора. А бабите и дядовците се чувстваха млади и сравняваха белите ни с тези на родителите. Оценяваха напредъка хората. Дано са му се радвали...
Тогава още се учехме и “геройствата” ни в общи линии се изчерпваха с няколко опропастени бостана, с пуснатите на свобода овце на ТКЗС-то (в обора им бяха най-хубавите гълъби, а те пречеха на лова), с няколко димки в кметската канцелария и под прането на няколко “будни” баби (спора беше за няколко чепки ранно грозде, които бяхме “откраднали” и за наказанието ни по въпроса). Такива работи…

Изобретателността в тормозенето на съучениците е доста по-интересна тема. А и по-безобидна от законова гледна точка. :) Всичко се разминаваше безобидно с някоя по-мръсна и рядко скъсана дреха (или коса).

Беше добро занимание, да речем, да стриеш тебешир върху лист да го издухаш върху лицето на съученика отпред.
Епичните битки с тебешири, в резултат на които още в средата на първия срок трябваше да ходим с кутийка тебешири на училище, понеже бяхме измерили лимита на училището за годината, бяха сменени с пръскаме с вода. Тук приспособленията бяха безбройни. От голяма “кравешка” спринцовка, през биберона, пълен с вода, до прокарания от тоалетната отсреща маркуч. Всъщност след маркуча се свършиха и водните битки. Паркетът в залата се наду и ни ги забраниха под заплаха от изключване. Любим детайл от водните битки - особен израз на уважение беше замяната на водата с лимонада да речем. Ефектът е, че после лепнеш целия и без основно къпане и пране оправяне няма.

Другият тип занимания (от които всъщност май почнаха тебеширените и водните войни) бяха събличането и руската трупа. И в двата варианта има един пострадал. Накрая той или се оказва гол насред класната стая, а дрехите му са пръснати навсякъде (по абажури, в гардероби и т.н.) или се оказваше на земята със целия клас струпан отгоре му.
От тоя тип беше и опъването на тънка тел между чиновете с цел преминаващия съученик да падне. Но то си беше израз на особено внимание и лично приятелство.

Радостта от даден учебен предмет се изразяваше с намазването на дъската с восък (после не може да се пише върху нея). След няколко юнашки бригади по почистването на дъските с ютии ни забраниха и това.

Бригадите... За тях може да се разказва много.
Първото естествено са мечките. Майсторлъкът беше така да направиш мечката, че обърнатият да не се събуди и да продължи да спи завит с дюшека.
Любопитен беше и патентът за мечка с дезодорант (дали не беше на Lilit_?). Номерът е, че докато двама те обръщат един трети ти пръска с дезодорант в носа, за да кихаш и кашляш, като се събудиш.
При водолазите заслужава да се спомене единствено грандоманията на водолаза с торба от амониева селитра (50 литра вода са това!).

Тогава усъвършенствахме от първа ръка теорията за престъплението и наказанието.
Първата родителска среща на полето си я докарахме с пословичното си трудолюбие. Поканиха ги хората да видят какви мързели са отгледали. А то не опираше до мързел – имаше толкова по-интересни неща от брането на грозде – гонене на зайци, гроздовата война, експериментите с правене на вино....

Втората родителска среща си я докарахме заради желанието да покажем на съученичките какво има в 3 сутринта на гробища. И как звучи Pink Floyd там....

Всъщност, в общи линии, с появата на интереса към съученичките приключи и етапът на тоя тип занимания. Станаха ни интересни други неща...

Zaro