Петък вечер

Петък вечер. Седмична умора. Вана и чаша вермут. Телефонен звън. Плахата ти молба да не поемам други ангажименти. Кратко мълчание. Твоята тиха надежда. Лаконичното ми “да”. Изборът на шумна компания пред самотната стая. Ефирна рокля, лек грим и капка парфюм. Стоя пред огледалото - страх от натрапчиви мисли за Него. Нямам съобщения, телефонът ми мълчи. Нямам желание да тръгна, но не искам да остана и тук.

Такси пред блока, ти отдавна ме чакаш – подарък и бърза целувка. Твоите приятели. Любопитни мъжки погледи. Презрителни женски усмивки и хладно протегнати ръце. Май аз съм новата избраница. Без да искам - поредната интересна жена. Добре, щом ме хвърли под прожекторите, ще го изиграя добре. Малко вермут за кураж. Желязно оръжие – усмивка и чар. С лекота предолявам стената от предразсъдъци. Сякаш винаги съм била част от този кръг. Оживени разговори, смях и тост за теб. Танци и весела суматоха.

Бавен танц. Треперещи ръце. Очите ти, гледащи с обожание. Зад гърба ти лениво се прозява стенен часовник. Не, не ми се говори за нас. Нека пием за теб. Отскубвам се и вдигам тост. Одобрителни възгласи и омразата в очите на някаква твоя бивша. За момент се виждам отстрани – искряща и жизнена, огнена и страстна. А отвътре ми е празно и студено. Разговарям с приятелите ти, но оглушавам от тишина. Улавям нечии закачливи погледи, но търся очи, които трябва да забравя. Жадувам длани, които загубих. Имам теб, а търся Него. Досада и тягостно чувство. Не издържам повече. Трябва да се махна оттук.

Стоим на среднощната улица. Лека прегръдка. Знам какво ще ми кажеш – недей. Остави ме, не мога нищо да дам. Там горе едно момиче те чака, така както аз чакам друг. Не ти го казах, но ти ме разбра. Остава празната ти надежда да не поемам други ангажименти.

Такси пред блока. Тихата ми стая. Нямам съобщения, телефонът мълчи. Вана и чаша вермут. Самота и умора. И слава Богу, натрапчивите мисли вече спят.

AIDA