Екологично чисти билетчета за многократна употреба

Направих си експеримент. Една седмица не си купувах изобщо ни билетче, нито карта, обаче не си мислете, че съм била гратисчийка. Напротив – изрядна по всички параграфи, потвърдено еднократно от измърлян и рошав индивид в прокъсан дънков аутфит, който се различаваше от кварталния луд само по оранжевата значка ‘Контрола’, стискана в потната му ръчица. Системата е проста: по седалки, черчевета и направо в перфораторите, напускащите превозното средство оставят продупчените си и непроверени билети за идните поколения возещи се. Така се реализират крупни икономии на хартия и се повишава благосъстоянието на пътуващите. Ами ето простата сметка на моята икономия: 5 дни по 4 возения (сменям еднократно тролей с трамвай сутрин и вечер преди хранене) по 40 ст. = 8 лева. Осем лева са си чифт гуменки от сергия, шест пъти ‘двойка с гарнитура и една наливна’ или пък три бутилки гроздова, откъдето и да ги погледнеш. Тази практика датира поне отпреди 4-5 години, но напоследък се масовизира до застрашителни размери:

Първо действие, първа спирка:

Автобус, спрял на спирката.
July (качвайки се в автобуса, към шофьора): Едно билетче, ако обичате.
Глас от автобуса (шепнейки и дърпайки July за ръкава): Тука има бе, момче.
July (към гласа от автобуса, без да шепне): Не, благодаря, аз ще си купя.
July си купува билетче и го перфорира, сподирен от учудения поглед на гласа от автобуса.

Първо действие, втора спирка:

Шофьорът излиза от кабината си и тръгва из автобуса.
Шофьор (обирайки продупчени билетчета от перфоратори, седалки и черчевета): Само аз ли съм балама, да блъскам по цял ден, да въртя геврека, за тоя дето духа. Всички други хитри - само аз будала, ваш'та (цензурирано).
Шофьор (потегляйки от спирката): (цензурирано).

Второ действие, първа спирка:

Трамвай, спрял на спирката.
July си е купил билетче предварително, качва се и го перфорира.
Глас от трамвая (шепнейки): С колко дупки е?
July (без да шепне): Ами перфорирайте си и ще видите.
Гласът от трамвая объркано разбърква тестето от продупчени билетчета.

Че шофьорът има да храни деца, че няма с какво да се обновява транспортният парк, че няма с какво да се ремонтират изпотрошените спирки, няма да се замисли никой, освен шепа съзнателни граждани, които се отнасят към общото множество тъй както 1:1,000,000. Не би било честно да обвиняваме българина, който, видите ли, е гювечлия и ако може да изклинчи на дребно, би го направил по дифолт. Ако системата е тъпо измислена и липсва контрол, не е хич луд тоя, дето изяжда зелника. Чакаме с нетърпение да видим как Общината отвръща на удара, макар че те, повечето общински съветници, не пътуват с градския транспорт, ерго едва ли могат да свидетелстват по делото. Апропо, членовете на Why Bulgaria се числят към единицата в горното съотношение, която ползва билетчетата еднократно. Считаме, че е по-хигиенично.

Nadie & July