тя се правеше, че не вижда,
той не настояваше твърде
както си беше редно,
но и вредно
те си мълчаха, бяха срамежливи
на него му се правеше по учестено дишане
с ред упражнения на усилие, пот и допир, навсякъде
леко и нежно по тази свръх безбрежна кожа
на нея и се целуваше, но вместо устни дъвчеше
притеснено дъвка и броеше горещите вълни, които заливаха
настръхналото и тяло, приливи, от които потичаше,
но едва продумваше
той се осмели да я попита какво мисли за чайките
над хоризонта разцъфнал в пурпур
и дали крясъците им не и напомнят
за страстни викове на давещи се любещи се
тя се притесни още повече и изстена
притиснала несъзнателно ръце о бедрата си
той я погледна изненадано
и едва сега видя колко е хубава
толкова пламнала
гледаха се втренчено
толкова изплашени
ръцете му посегнаха
уловиха
някъде отпред морето сънуваше
на пясъка две светулки се любеха
Ivaylo
Няма коментари:
Публикуване на коментар