във огнено лъчистото море .
И поход труден две съдби събира
в туптяща рана-живото сърце.
Те-странстващите рицари, готови
да покорят света с една мечта
идеи стари да сменят със нови
и злото да превърнат в доброта.
Но кой е казал,че човека-рицар
да бъде трябва с мъжка красота?
Той трябва да лети с криле на птица
и благородник да е по душа.
Че само титла,синя кръв не стигат-
“човек е син на своите дела”!
И търсейки безумието откриваме
дълбока,свята мъдрост в лудостта.
Ива
Няма коментари:
Публикуване на коментар