сред есента
полепнала ръждиво по земята
полет с шум от стреснато небе
мокри ветрови гънки на
чаршафите
Боже мой, децата пораснаха
кога им умаляха дрешките
кога очите ни събраха толкоз
болка
след 25 години пак пием
кафе на балкона
а слънцето е същото и
бръчките ни
очите ни са същите и любовта
ни
същата
само времето отминало ,
оставило
душите ни ранени
и крехки като порцелан,
но в чашите, които сме
животът горещ приютен е
какво друго ни остава
освен децата и миналото
в пробудена взаимно утрин с
цигари,
горещо кафе
и твоето любимо лице.
Ivaylo
Няма коментари:
Публикуване на коментар