Щраус с праз или кулинарните вопли на емиграцията

Това писмо е от един приятел, учен, светъл ум, виден преподавател в канадски университет, с който навремето пиехме ракия под асмите в Созопол и бършехме мазни пръсти в избелели фанелки, оцапани с люспи от риба.
'Не се минаха и 40-50 хиляди минути, откакто получих последните ви писма и бързам да ви отговоря…Тука го остуди яко (както се изразяват тия, дето продават зеле по софийските сокаци в началото на декември). Като казах зеле, та се сетих, че някъде тука в центъра имало един полски бакалин, дето продавал кисело зеле по наш образ и подобие:
Че като ще ида при него с една кофа;
Че като ще си купя една голяма кисела зелка;
Че като ще си купя на връщане от китаеца едни мазни, мазни свински гърди и два свински джолана;
Че като го туря всичкото това в голямата тенджера с два дафинови листа, 10 зърна чер пипер, две лъжици червен пипер и една голяма червена люта чушка (от ливанеца);
Че като го чакам да къкри 4-5 часа докато си пия водката;
Че като се наслушам на клетвите на жена ми, дето съм осмърдял къщата на свиня - каквато съм и аз;
Че като друсна тенджерата два пъти, та кокалите да паднат на дъното;
Че като си сипя в голямата чиния и я опраскам на едри глътоци;
Че като си обърша джуките с меките, напарфюмирани канадски салфетки 'Dove';
Че като му ливна половин ока червено вино и се домъкна до дивана, дето го намерих на улицата (в ПРЕКРАСНО състояние);
Че като проверя по CNN дали Буш е станал президент на САЩ и колко е паднал NASDAQ (та да ми олекне дето не играя на борсата);
Че като му дръпна един сън;
Че като се събудя и река на жена си:
- Що не вземем да ядем постно ден-два! Хем било полезно, хем човек повече работа вършел. Ама дай първо да доядем киселото зеле, доде не се е залоило, па да не земе да се фърли. Ха, нямаме ли някоя глава чесън, че много върви с тая пущина!

Накратко това е по-важното за мен. Пишете как сте вие.'

В началото писмата му от Канада бяхя кратки, но за това пък отчаяни:

'РАКИЯ НЕМА!'

Като казах ракия, та се сетих за една моя приятелка, която се омъжи щастливо в Англия. Когато си тръгваше след коледното посещение, мина да ни види и час по час скачаше да нагледа колицата, в която й беше натоварен багажа. Викам й: 'Абе, Здравче, тука квартала не е толкова разбойнически. Няма да посегнат.' А тя ми отговаря с треперлив глас: 'Разбираш ли, не ми е за парцалите и куфарите. Тате е сложил килце-две ракийка. Тях ако ми отмъкнат, не знам какво ще правим…'

Иначе и в BILLA в Австрия праз се намира, и хойте, и морген, за да си го забъркаш с доматен сос, да ливнеш оливия, да грабнеш един хляб и да станеш виден утопист, докато от уредбата ефирно се процеждат валсовете на Щраус, а в краката ти се плиска синия Дунав.

Nadie