Кауза пердута

Гледаме някакъв глупав американски филм, където един от героите е на път да жертва живота си, за да спаси града от бедствие. Замислих се , че последното нещо, което съм жертвала беше една стара рокля, от която уших на малкия перелина като на Зоро. Нямам идеали, нямам висши стремления, нямам бъдещи творчески планове. Нося се по течението като продънена лодка, върша си работата съвестно, обръщам внимание на семейството и приятелите, и веднъж месечно се обаждам на родителите си. Обиколих с въпроса ‘за какво се борите?’ близки и познати. Повечето от тях определиха ‘за оцеляване’ като най-важната си дългосрочна задача. Други се задълбочиха във философски аспект: ‘като се обърна и погледна към миналото, да не ме е срам от нищо, което съм направил’. По-надолу обобщавам по-простичките отговори на въпроса:

‘Да пратя децата в чужбина’ /всички запитани с деца/
‘Да спечеля зелена карта’ /всички запитани без зелена карта/
‘Да спечеля от тотото’ /75% от запитаните/
‘Да си намеря работа’
‘Да си получа заплатата, дето от шест месеца не съм я вземала’
‘Като отворя един ден очи да се окаже, че досега съм сънувал и че всъщност съм средностатистически …французин, да кажем’
‘Да ми изчезнат пъпките по лицето’
‘Да си купя самостоятелна панелна гарсониера, вместо да живея под наем в такава със свекъра, свекървата, девера, етървата и двете им близначета, големият им син и гаджето му, прабабата на мъжа ми, кокера и двете канарчета’
‘Да може един ден детето ми да си забие българския флаг пред еднофамилната къща и с гордост да си слага ръката на сърцето, когато чуе българския химн’ /това го каза един снажен българин, който от 40 години живее в Америка и е горд притежател на много особен блясък в очите/
‘Да кратя съседа отгоре, който ме наводнява за трети път’
‘Да пратя на тъщата бомба в розов колет за Свети Валентин’
‘Да си платя данъците, парното и да ми остане някой лев да внеса на фондация’ /чух го от един по пижама, който тичаше по улицата и се озърташе. След малко го настигнаха едни с линейка/
‘Да му изсъхнат ръчичките на моя, ако ми посегне пак’
‘Месарят да ми подари кокал за супичка’
‘Да намеря обувки и палто в кофата за боклук, че ей я, зимата вече мина почти’
‘Да изчукам Кати кат се уволня’

Прости желания на един прост народ. Никой от запитаните не каза ‘да превърна Родината си в китна градина’, ‘да вляза в Европа под ръка с Надето /Михайлова/’, ‘да опазя природата чиста и да не изчезнат кафявите мечки’, ‘да спрат да заминават младите и да не се връщат’ или ‘да се разреши най-после и в България брака между хомосексуални партньори’. Май каузите останаха да се мрежелеят само в предизборните програми и речите на политиците. А и нали някой беше казал, че животът на човек е всъщност едно голямо тире – между годината на раждане и годината на умиране…Какво тук значи някаква си кауза…

Nadie