Не че имах време да снимам.
Независимо, че нарекох този пътепис ‘Истанбул by night’ снимките на тази страница са дневни, освен ако не сте нахлупили уреда за нощно виждане или сте в ситуация, която аз лично наричам ‘кьортабел’.
И така пътуваме към Истанбул след като сме висели почти два часа на границата за да изчакаме турските митничари я да се доизпият кайвенцето, я да турят някой залък в устата, нали все пак е рамазан-time. Ако не знаете, по това време на годината турците го обръщат на голям глад, май постене му викаха по нашите краища. Въпреки това, туй чудо рамазана си е нещо различно, т.е до залез слънце ядене йок, демек Аллах не дава. След залез слънце леки ястия и никаква ичкия, за секиш да не говорим. Като свърши рамазана и дойде байряма тогава юруш и всичко на богато, т.е и ядене и пиене и софри и ханъми.
Анадън му.
Та, почти стигаме предградията на Истанбул, който по последни дани е около 13-15 милиона. Бая народ се е преселил в града през последните години, изобщо голяма тарапана. Навлизаме в европейската част, тая наш’та си ……….. дето ни я чопнаха преди има няма 600 години. Тъмно е, а Истанбул свети, като София преди Нова година, нищо, че уж имали енергийна криза. Може и така да е. Сигурно ако бяхме ходили до Ерзурум и Диарбакър можеше и кьорава лампа да не свети. Да, ама в Истанбул свети и то здраво. Златният рог плиска вълните си, а луната огрява в златисти отблясъце водите му, създавайки илюзията за тоновете злато, които според легендата са били изхвърлени в залива ……. от последните византицийки, разбирайки, че техният Константинопол е на път да падне. Историята не веднъж е доказвала, че всяка империя си има край, който завършва на дъното на морето. Едва ли и съмишлениците на турските султани са знаели, че години по-късно ‘Хамидие’ също ще се озове на дъното на морето, за да възвести началото на края на предпоследната империя.
Опитвам се да преценя коя част е по-хубава, европейската или азиатската и ми е трудно да преценя. Въпреки това нощен Истанбул си е един малък разкош, нищо, че уж е в енергийна криза. Джамиите са изправили минаретата си като Пършинги в натовска военна база, а заоблените им форми създават онази странна смесица от 1001 нощ и съвременаната култура. Всичко е много цветно, шарено и луксозно, поне около двата бряга. Малко по-навътре започва същинската Турция, с всичките й проблеми и енергийни кризи. Но от външната страна, без да си извадил целофана от марципанчето всичко е лъснато до блясък.
Имам щастието да се изкача на една от най-високите точки на Истанбула града в квартала Бешикташ и ахвам. Под мен е Истанбул в целият си нощен блясък. Островът на девицата блещука посред морето, всичко е окъпано в мека светлина. Има чувството, че всеки момент някои приказки ще оживеят. Красиво е.
Синята джамия гордо е изправила четирите си ракетни установки и все се опитва да бъде поне с една глава по-висока от Света София, която е разгърнала мощната си снага един аршин разстояние. Сама по себе си Света София е огромна, като някак несъразмерно от нея опират в небето минаретата. Те на свой ред показват, че няма цивилизация, която да не погребва паметниците на другите цивилизации. В случая църквата все още е налице, но опитвайки се да омаловажат постигнатото от Византия (в частност от Юстиниан) ни в клин ни в ръкав са вдигнати четири Пършинга. Каква е рекапитулацията – византийска църква с минарета.
Манджа с грозде.
Борбата на това произведение на изкуството с времето обаче е продължила. Синята джамия, построена по заповед на султан Ахмет е противовеса на християнството и опит да се покаже, колко велика е била турската империя. Успехът постигнат от турските архитекти е значителен, но в която и туристическа листовка да прочетеш (купена за 2 български лева, които хващат декиш и в Турция) Света София е по-висока с 6 метра от турския си съперник. Близо до Света София започва и сарая на султана, който вчерно време изглежда като тъмен призрак, разпрострял стените си до брега на морето.
Дотук обаче със сравненията.
Истината е, че Истанбул продължава да си бъде туристическа атракция от екстра класа. По мостовете, свързващи двата континента непрекъснато е оживено. Светлините на автомобилите лазят като мравки на фона на нощта, а металните конструкции са в ролята на гирлянди. Тъмнината в Истанбул е преимущество, поне за туриста и то ако си далеч от хорската суетня, доволно навел мислите си над чаша квалитетно питие, не казвам йени ракъ, защото няма място за сравнение.
Не си падам по романтиката на описанията, за това четете някои откровения на Надие ханъм в ‘Истанбул какъвто е (не е)’ на страниците на Why Bulgaria.
В заключение независимо, че съм по-кратък от друг път, идете до Цариграда, няма да съжалявате, но не по оня начин от началото на 90-те на гурбет с единствената атракция Капълъ чаршъ, а просто на екскурзия, за да се уверите, че историята винаги помни своите велики владетели, които са дали нещо на света.
Ама как някак си Георги Джагъров-ско завърших: ‘Дали нещо на света’, и ний и комшиите!!!!
P.S И като за последна дамга, всички турски думи използвани в текста съгласно авторовото звучене. Ако успеете да откриете и други, моля да ме уведомите.
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар