вторник, 16 януари 2001 г.

Просяците

По едно нещо настигнахме и задминахме Европа и това е сигурно - по броя на просяците по улиците. В студ и пек нямат почивна минута (май в студа са повече). И са навсякъде. То си се оказа доходоносен бизнес. Няма данъци и такси, НОИ пият студена вода, изобщо рай.

Спомням си като се появиха първите (не пионерите на занаята от Попа - тях винаги ги е имало 'Ще ми услужите ли със стотики за един коняк, че не ми стигат?'). Бяха още сравнително малко, познавахме ги, приказвахме си и … им давахме пари. Даваха ни и те. Бяхме студенти и Илийчо - циганчето, което събираше бирените бутилки и просеше на Синьото кафе тайно ни пускаше на земята (за да не го види баща му) стотинки за по още една бира, а после идваше и престорено се молеше за бутилките.

Друг спомен. При едно от прибиранията в България давам пари на просяк и приятел ми казва: 'По - добре ги заведи и им купи сандвич. Аз ги храня, ама само възрастните, които не са циганки.'. Засмях се и реших да пробвам. Идва дядо и моли за стотинки (май левчета бяха вече) за хляб. Отивам и му купувам един. Освен че ме замери с него, получих и безплатен урок по псуване на майка. Оказа се, че много не знам в областта. Оттогава почнах да ги подминавам.

После излязоха изобретенията - бабички продаващи здравец за 'колкото дадеш, синко', дядовци, продаващи 'четирилистни' детелини за късмет. За находчивостта им давахме и на тях.

Последното изобретение - спира ви здраво, право, с по две ръце и два крака, добре облечено момче или момиче. 'Извинете, мога ли да ви попитам нещо?'. Спирате и: 'Бихте ли ми услужили с 20 (или 40) стотинки?'. Как не. Да отидат да видят бабата, която продава нощем вестници на кръстовището пред хотел 'Хемус'. В студ и пек, както казахме.

Но вечният номер 1 в класацията ми е малкото циганче, което ми каза: 'Дай левче бе батеее, хуубав си бе батеее!'. Обеща, че ако му дам левче, никога повече няма да проси в това кафене. След 5 минути го гледам на съседната маса - проси. Питам го: 'Какво ми обеща?', а то: 'Ами забравих.'.

За какво все пак даваме пари? Ами на момиченцето (явно ученичка), което свиреше на цигулка на булеварда Витоша в студа по Коледа.

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар