‘Тигър и Дракон’ е една от най-добрите творби, които съм гледал в последните 10 години. Не го пропускайте, защото киното има нужда от такива филми. В противен случай гърмежите, безмисленото насилие, сиропираните комедии, тъпите романтики и нещастните драми ще ни завладеят. Филмът на Анг Лий е от тези продукции, които можеш да гледаш по няколко пъти (аз поне ще спазя този принцип), защото подобни срещи със седмото изкуство са истинска рядкост. Не ми пука за това колко награди, Оскари, Глобуси и всякакъв друг вид статуетки ще донесе на автора си. Важното е, че си струва да направиш филм като този и да има някой да го гледа, да го разбере, и в крайна сметка да прекара два прекрасни часа в киносалано. Нали все пак така е създадено киното – за развлечение.
В нашия случай развлечението е от висша класа.
Как обаче се прави независимо кино, онова другото кино, което не може да разчита на мастити продуценти, шумни рекламни кампании и примерно на 3200 киносалона в дебютната си седмица.
Правило първо:
Намирате талантлив режисьор, който хем да не ламти за пари, хем да е уникален, т.е със собствен доказан стил в режисьорското изкуство.
По това правило изборът на Анг Лий е повече от успешен. Тайванецът доказа, че умее да прави независимо кино още с ‘Разум и чувства’, където успя да обедини усилията с Уинслет, Томпсън и другите английски актьори. Независимо от произхода си (много от критиците първоначално заявиха, че е невъзможно азиатец да направи един чисто английски филм) Лий успя да направи един чудесен филм. По-късно Лий режисира и ‘Ледената буря’ с Кевин Клайн, филм който премина без излишни фоерверки, но остави следа сред журналистическото общество. При всички случаи с ‘Тигър и Дракон’ Анг Лий достига апогея си като режисьор, не само поради факта, че произведението му е едно от малкото, което се развива на принципа на ‘безвремието’. Имаш чувството, че нещата просто се случват, без да се опитваш да разбереш през коя година се случва действието и защо. Малко са филмите, при които е трудно да се определи историческата нотка, или както се изразява един от най-големите кинокорифеи Егбърт ‘да се датират’. Действието във филма тече плавно като безвремието на средновековен Китай. Някой биха ме опонирали, че разлика между 12 и 19 век в Китай е липсвала. Въпреки това постижението на Лий да вплете в един двучасов филм както романтика, така и бойни изкуства, драматични обрати, любовна история и приказни елементи е достойно за възхищение.
Правило второ:
Избираш актьори, които да слушат режисьора и изменяш актьорското им амплоа.
По това правило изборът е уцелил десятката. Всички смятят Чоу Юн Фат за най-известното лице на Изтока. В Хонконг той е по-популярен от Шварценегер и Круз взети заедно. Всички филми с негово участие са блокбъстъри в Азия. На пръв поглед това е идеалният екшън филм за него, но не би. Въпреки, че той е Ли Му Бай, най-големият майстор на меча от Удан, Фат е най-ранимата персона във филма. Мъжката му сила е прикрита под булото на сдържаността и медитацията. Драматичните способности на Фат са вън от съмнение, макар че малко от зрителите знаят, че най-големите му награди в Хонконг са именно за драматични роли преди времето на неговото откритие от Джон Ву в ‘За едно по-добро бъдеще’, ‘Твърдо сварен’ или ‘Убиецът’. По своята същност изброените филми са си смесица от драма и ийстърн, а и както беше казал Брус Уилис ‘никой не е убивал повече хора от Фат при това в рамките на един филм и с такъв финес’.
Най-интересното е, че екшън-звездите в този филм са женските персонажи и в същото време най-голямата драма се разразява именно в отношенията между тях. Бившата шампионка по кунг-фу Мишел Йео спокойно можеше да бъде номинирана за Оскар за най-добра женска роля, защото изпълнението й е перфектно. Голямата находка на Лий обаче е двадесетгодишната Зианг Зии, в ролята на дъщерята на губернатора. Заедно с Йео тя изнася филма на гърба си, а финалните кадри на филма са поразителни. Тази екранна симбиоза между Йео и Зии е и завръзката на филма, неговият край и апотеоз.
Правило трето:
Променяш нещата. Правиш нещо интересно което да отличава филма от всички други.
И ако по-голяма част от американското независимо кино набляга на нестандартните сценарии и участието на стойностни актьори в нискобюджетни филми (ей така за разнообразие), то Лий залага на визията, операторското майсторство и хореографията на бойните сцени.
На много от вас гоненето по покривите, прелитанията по върховете на дърветата, летежите от стена на стена и т.н ще се сторят смехотворни и ще ви накарат да въздъхнете ‘ай стига бе’. В случая на ‘Тигър и Дракон’ обаче, художествената измислица не дразни, а напротив тя се натрапва до последния акорд на филма. Кара те да гледаш в захлас и да свалиш шапка пред невероятната хореография и феерия на бойните сцени. От тях на лъха на ефирност и страст, позната само на Изтока. Сцените за заснети по изумителен начин на фона на величествени природни гледки и се отличават с изключителна фантазия. Няма го познатото насилие, като в повечето случаи това е битка на духа, а не битка на тялото и физиката. Работата на ‘човекът с ластиците’, както наричат гуруто на бойните сцени Пинг (направил ‘Матрицата’ и всички бойни сцени на филмите на Ву) е изумителна и изключително възбуждаща.
И накрая съдържанието:
Откраднат е прочутият меч, наречен ‘зелена светлина’. Двама свободни войни, единият от които притежател на меча, се опитват да го намерят. Най-вероятният крадец е дъщерята на губернатора, която е на път да се омъжи, но таи голяма тайна в сърцето си. В къщата на губернатора се крие един от най-търсените наемни убийци в Китай …………………………….
P.S
Правило четвърто: Гледайте ‘Тигър и Дракон’ задължително.
Това е филм за всичко – за любовната история на двама влюбени, за несподелените чувства, за предателството и измяната, за душевната борба, за красотата на бойните изкуства, за източния дух и ……. преди всичко приказка за смисъла на живота, събрала в себе си общочовешките проблеми.
Киното отдавана не е било толкова красиво и пленително.
Carlos
Няма коментари:
Публикуване на коментар