с тебе не се знаем и сигурно се чудиш като що за човек съм, обичам ли свежите родопски утрини, кафето със сметана и разходките с домашния любимец из парка. Ти трябва да си чувал за този дето от няколко години чупи телевизорите на хората в града. Сещаш се, нали? Това съм аз. Прониквам в жилището, когато няма никой, тресвам кинескопа с тежък и твърд предмет и си излизам без да пипам нищо друго. Аз не съм крадец и никога не съм крал. Вадя си хляба с акордеона- усещам го с пръсти и с душа. Но акордеонът, драги, беше погребан от телевизията и електрониката, както впрочем и другите акустични музикални инструменти.Вече никой не се интересува от това какво могат моите пръсти, нито твоите, нито какво могат пръстите на всички тези, които още творят с ръце. Останалите са роботи, управляват сложни машини, но това не е занаят, за това не трябват пръсти, нито душа. Знам какво ще ме питаш – защо троша телевизорите ще ме питаш, нали? Ще ти отговоря – приготви се да чуеш най-учудващото, най впечатляващото, най-изключителното, най-стъписващото, най-невероятното, най-най-рядкото, но и най-гъстото, най-неочакваното, най-прекрасното, най-поетичното, значи, най-възвишеното, най-умопомрачителното, най-баналното, но и най-банановото, най-модерното, най-шушу-мушу и същевременно най - ах, мама му стара, най-тайнственото, най-безнравственото, най-ексцентричното и трансцендентното, най-личното и най-клиничното, най - 6 х 5 = 34, най-скандалното, най-шокиращото, най-садо-мазохистичното, най-канал 1, bTV и други кабелни и безкабелни тиви-та, най-тири-ри-рам, най-феноменалното, най-фискалното, най-катастрофалното, най-купувайте само дръзки дамски превръзки, най-агент 007 и 17 мига от пролетта, най-по света и у нас, най-камъните падат, най-шоуто на селави, най-3 пъти по 1 на ден, и все пак най-анти-спиновото нещо искам да ти кажа, драги ми съгражданино – мразя да ме заливат с тонове хемоглобин от екрана. Мразя да ме глобализират, мразя да убиват детето ми чрез страхова невроза.Иначе тук ме смятат за ненормален и аз приемам това, защото тук съм добре – спокойно е, няма телевизори и освен това ми разрешават да посвирвам на пациентите с мойто акордеонче – ей го там, в ъгъла. Утре ела в заличката на втория етаж – ще ти посвиря и на тебе. Лекарите казват, че успокоява, а аз мисля че музиката сгъстява космоса и приближава звездите – това е общуване с другото измерение. Ще дойдеш ли...
Иво Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар