Mama … Mama ti … Mamka vi!!!

Спомням си как баба ми навремето с треперещи ръце внимателно разрязваше плика на всяко писмо, което вуйчо ми пращаше от далечни страни и четеше и препрочиташе всеки ред. После дни наред тълкувахме всяка дума и си представяхме как минават дните им там далече и така докато дойде лятото, че да ги видим ако дойдат на почивка. Като добре отрепетиран ритуал всички веднага се редяхме да изпишем страници с нашите си вълнения и бързо да ги пратим за да получим пак обратни вести.

Писмата от чичо ми (на дядо брат му) бяха направо празници - идваха толкова рядко, а и той живееше през океана и всяка вест насам плуваше мъчително бавно, а и често аха да стигне до брега - накой чичко или лелка в сиво хоп! я натика да се удави непрочетена от адресата.

После дойде пазарната икономика и вестите взеха да пристигат по-редовно - нали и на чичковците и лелките в сиво челядта се разпътува та станаха по-състрадателни. Освен това като разцъфна родната банкова система гурбетчиите се научиха да пращат чекове - никакъв келепир от ровене в мръсни пликове с шарени марки не остана.

Телефонните разговори почти винаги бяха с посока от тях към нас (и колко спестявания се стопиха наполовина поради този форс мажор носталгията). Понякога и ние се докопвахме до някои комсомолски телефон (докато още имаше неразбория кой какво точно плаща) и със затаен дъх се молехме точно в този момент гласа на навестителя на нашите сънища да пропука в слушалката. И после рев та рев от вълнение че сме се чули!

Дори не ми се е прокрадвало тайно в мечтите, че един ден (и то докато съм още бурно млада …е, поне така си мисля) ще се появя една късна вечер с лека мътна усмивка (така де нали като се прибирам трябва да се видя с приятелите на кафе, а то кога ли е минавало само с кафето…) при милата си вуйна и ще ги заваря там три майки вперили очи в трептящия екран и затаили дъх да чуят дали най-сетне тоз модем ще захапе на аналоговата линия. Две дебели Майкрософтски книги се мъдрят около тях и те настървено ровят и не се предават.

‘Тука се опитва да ми изчезне това съобщение ама го намерих най-накрая!’ доволно ми обеснява едната и ми показва трите версии на съобщението дето беше почнала да праща дo двете си дъщери някъде по света - и тъкмо да го завърши се включвал модема и текста бягал от екрана. Последната версия в завършен вид тъкмо се точеше по модема с веселото заглавие ‘ Mamka vi!!!’, а долу на тулбара се мъдреха и другите две ‘Mamа’ и ‘Маmа ti’ - ама не се беше предала! И отбелязахме победата с ракия.

И сега като като вземе да ми дава заето с часове ми е ясно - една нова комуникационна победа ще се отпразнува с наздравица.

Blue