петък, 9 февруари 2001 г.

Приятели в бутилки

Бил се върнал наскоро от Франция. Или може би от Италия. Да, казал, там има хубави работи, но... Но там нямал приятели. Затова не издържал. Поне така казал. Та в онази далечна и бляскава чужда държава – дали била Белгия, дали Австрия, той вървял по чистите улици, покрай лъскавите витрини на бутици за часовници, долно бельо и електронна техника, покрай магазините за луксозни кожени мебели, покрай автоматите за презервативи и обществените автоматични перални, покрай пустите им кафе-барове и ресторантите - кой индийски, кой китайски, кой някакъв друг, и все си мислел, че не било това, което очаквал. Неговият предварително създаден образ- модел за тази страна бил съвсем различен.И най-вече подтискала го духовната пустота – това, че нямало пред кого да се отпусне и да си пообщува – къде на бутилка бира, къде на ракийка, къде ей така само на спомени с чай. Е, пишел си от време на време с приятели по Интернет, но изразяването на български с латински букви направо го побърквало и той предпочитал писмата по пощата. Иначе, всичко си имал, вадел добри пари и не се лишавал от нищо. Даже веднъж отишъл на рок-концерт – на Ерос Рамацоти ли било, на Ерик Клептън ли, забравил.

В най-трудния период, когато едва издържал вече, си купил папагал. Говорящ, или по-точно такъв, който можело да се научи да говори, но това така и не станало. В някакъв подобен момент на емоционална носталгия и скука му дошла идеята с бутилките. Когато хазяйката му, след като си бил заминал вече за България, влезла в кухнята да освежи , се стъписала пред пълния с бутилки кухненски шкаф – направо като склад за амбалаж. Били най-различни по размери, но всички грижливо подредени и с чисти бели етикети, надписани красиво на неговото неразбираемо източнославянско писмо.

Работата се изяснила после, когато той й се обадил по телефона – казал й че на етикетите пишело кой му е пратил виното или ракийката, от кой район е и коя реколта. Но всъщност това били неговите приятели, това били Сашо, Владо, Ина, Коцето, Петя, Краси и останалите още двадесетина имена, въплътени в бутилките и идентифициращи се посредством етикетите. С тях той си правел компания, пиели заедно, четял им, говорел им, оплаквал им се, и изобщо общували в тъжните и дълги вечери и в самотните съботи и недели на неговото гурбетчийство, ама в Германия ли беше, в Испания ли...

Иво Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар