сряда, 14 февруари 2001 г.

Трифон – Валентин

И ето дойде последният от коледно – новогодишните празници – този на Свети Трифон (по стар стил). Това с новия и стар стил си е било много мъдър ход на нашата църква – празнуваме си всеки празник по два пъти поне и купона си тече. Като се заредят от коледа, та до сега, все си има нещо за празнуване.

Днес даже са два. Вторият празник, на Свети Валентин някак си неусетно си намери мястото и признанието у нас с идването на демокрацията. Стана даже някакво задължение – да обърнем внимание на противния пол и той на нас. Преди си имахме 8 март и Петльов ден, сега дойде и един между тях. Пак на принципа: ‘Да има!’.

Да, обаче така се стига до едно раздвоение: как да ги празнуваме и двата? Понеже по-обилния алкохол, които се предполага на Трифон Нарезан някак си не се съвместява с преживяванията, свързвани със Свети Валентин. Особено в по-късните часове, когато желанията драстично не отговарят на възможностите ни.

Та идва дилемата: ‘С туби или без туби?’, т.е. колко и как да се изпие. Цветята за любимата някак си автоматично стават маруля, загъната във вестник – така де – другите са скъпи, има опашки, а тия и в работа ще влязат. Вестникът изпълнява ролята на опаковка на букета, а по късно – ехеееей – приложения много: и фасчета да загънеш и маса да постелиш (наздраве, студенти!).

И изобщо празникът отива на Нарезан. Тъй де, аз не съм катоЛИК, като гъз съм, особено ако се вярва на някой европейски посолства. Поне и на тоя празник. Така, че честит празник и наздраве.

Обаче мене ме мъчи и друго. Понеже чакам дете, а нали децата си идват с имената, ако се беше родило днес как щях да го кръстя? Трифон или Валентин? Или на принципа на двете баби: Трифон-Валентин, та да бъде весел любовчия или любвеобвилен гуляйджия? Добре, че не е днес....

Такива ми ти празнични размисли. Наздраве, дерзайте и наслука!

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар