Поздрави от Чехия

Един мой много добър приятел, с когото споделяхме чина в Математическата гимназия преди години, замина с диплома си на 'програмист-оператор на ЕИМ' да учи в Политехниката в Бърно. Завърши както си му е редът, ожени се и остана да живее там - към днешна дата има-няма 13 години оттогава. С излизането ни от университета и навлизането ни в живота се сдобихме с e-mail адреси и започнахме оживена кореспонденция, споделяйки случки от миналото и настоящето.

1995-1996
"... Ей, ама да знаеш, трамваите са им супер - безшумни и на две минути. И адски бързи ..."
Впоследствие, когато в София пуснаха широкия трамвай, видях за какво става дума и не беше кой знае какво, но сравнявайки с допотопните машини (които и досега вървят) ...
" ... Не мога да разбера защо като правят салата от домати и краставици, трябва да я поливат с някакъв сладникав сос. И хлябът им сладък като някакви кифли ... "
"... Ама виж, бира да искаш! На всеки ъгъл бираджийница! И келнерът носи докато си празниш халбата, няма нужда всеки път да викаш дай още една. Значи, правиш ги седем-осем докато се усетиш ..."

1996-1997
"... Горе-долу се устроихме тук. Бачкам като програмист в една софтуерна фирма, вземам около 1000 марки заплата. Между другото търсим си още хора, ако дойдеш, ще почнеш поне на 600-700 марки ..."
А аз му отговарям:
"... Тук доларът тръгна през юни 1996 от 100 лева и към януари 1997 вече гони 3000 лева за долар. Вземам около 200-100-50-20-10 долара на месец (преди данъците). Сутрин с пенсионерите на опашка за хляб и мляко, че жена ми ме чака в къщи с четиримесечно бебе на ръце. Да не беше толкова малък синът ми, щях да дойда веднага, ама може и дотам да се стигне - да дойдем всички. В София има шествия по улиците и нестабилност колкото си искаш ..."

Да бе, така беше, честно. Щях да емигрирам като едното нищо.

1997-1999
"Здравей, Европеецо! ..."
Така се поздравявахме, след като България започна преговори за членство в ЕС. Уж всичко вече щеше да ни е наред в държавата, ама на - чехите си ходеха из Европа без визи, а ние в черния списък. И като идваше със семейството си в България през лятото, жена му мрънка: "това няма по магазините, онова няма, улиците мръсни, хората такива-онакива ..." И си викам, така си е, Чехия - отличниците, ние - пак опашкари.

2000
После си загубихме дирите насам-натам. Нали знаете, така става.
"... Откакто се видяхме през март миналата година, бях само за малко в края на август във Варна. Мислях да ти се обадя, ама някой ми каза, че си в София. А пък аз през София минах не като бърз влак, ами като японски влак-стрела ... "

2001
А ето последното му писмо:
"... Тук държавата се сговнясва с олимпийски темпове - просто миналата година беше рекордна по приемане на изключително много и изключително идиотски закони, които превърнаха чешкото общество в една разочаровано-ядосано-тотално объркана маса от хора, които започнаха все повече да гледат да се махнат от тук. Това преди го нямаше, но все повече нещата започват да се приближават към България под управлението на Жан Виденов. (Последният направо лайна с кофи да яде в сравнение с чешките си колеги-некадърници). Единственото което ги държи над водата са многото пари на западняците, които не искат да ги загубят и засега наливат повече пари, за да закърпят положението, вместо да ги източат. Но като че ли всичко е само временно. Дано да не съм прав, де, ама тук може да стане и по-лошо от България. И последните ми съученици от Университета в Бърно се изнасят (поне за Германия или Австрия). Аз от Германия имам няколко предложения и се чудя дори дали си струва да се местя за година - година и половина, докато ни станат документите за Канада ..."

М-дааа, драги ми Смехурко, чехите бягат на Запад ... По-точно на югоизток, ако става дума за Виена, де. Както и у нас, това са основно младите, кадърните, хората с висше образование. Така че можем в скоро време да очакваме и чешко-говорящи миячи на чинии в пицариите отвъд Атлантика. Приятелю, не се лъжи, не ходи в Канада, там не е хубаво. Нали и там имаме съученици, ще ти напиша какво споделят ...

Позволявам си да завърша с един виц

Две чехкини отиват на екскурзия в Македония. Разглеждат някаква черква и едната чехкиня се обажда: "То маме в Празе". Развежда ги екскурзоводът насам-натам, показва им стари къщи, други забележителности, а те все: "То маме в Празе". Накрая ги завежда до два големи обли камъка и казва: "Тоа са Крали Марковски муде.". Едната пак: "То маме в Празе", а екскурзоводът й отговаря: "Уй мате в Празе, муде са му овде".

Сега стана ли ви ясно има ли разлика между Чехия и България, колко е тя и в чия полза?

July