Унд грюн дес Лебенс голднер Баум.
Йохан Волфганг фон Гьоте
Но може би Вие не знаете немски, да опитаме с английски тогава:
Ай'м нободи, ху ар ю?
Ар ю нободи, ту?
Ден дер'з ъ пеър ъф ас - дон'т тел!
Дей'д баниш ас, ю ноу!
Емили Дикинсън
Че сме полиглоти (да не се бърка с троглодити!) е станало ясно, мисля, но - знаете - езиците се делят на такива, които владееш, и такива, които ползваш. Логично изглежда 'майчин език' да е сред тези, които човек владее, но не би! - повечето българи българския просто го ползват.
През 1990 година присъствах на среща с проф. Атанас Славов, който току-що се беше завърнал от отвъд Голямата вода. На въпроса ми "смятате ли, че повечето българи не знаят български?" той отговори с "важно е хората да се разбират"... Неговите думи се пречупваха през всичките тези години оттогава до днес, но така и не можах да се съглася с мотивите му. Че е важно хората да се разбират - важно е, - но ... нима -ът не е също толкова важен, нима трябва да се чудя с кого да си приказвам на български и нима все трябва да обвинявам някого другиго. Езикът е част от националното самосъзнание, а - бих казал - и самочувствие.
Е, езикът се развива, ще кажете и аз ще се съглася. Обаче плоскостта е наклонена - започнаха в последно време да се чуват гласове за 'развитие' и на писмеността - в посока въвеждане на правопис на латиница. В дъното на дебата, разбира се, стои поведението на (предимно младите) българи в Интернет -- na njakogo (nyakogo, niakogo) prosto mu hrumnalo, che (4e, tsche) mozhe (moje, moge) da pishe (pi6e, pische) i s latinica. Вярно е, може! Но дали бива?
Горните два цитата публикуваме за всички, които нямат латиница. OK? Мerci, ciao!
July
Няма коментари:
Публикуване на коментар