сряда, 2 май 2001 г.

Окей? Мерси, чао!

Грау, тойрер Фройнд, ист але Теори,
Унд грюн дес Лебенс голднер Баум.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Но може би Вие не знаете немски, да опитаме с английски тогава:

Ай'м нободи, ху ар ю?
Ар ю нободи, ту?
Ден дер'з ъ пеър ъф ас - дон'т тел!
Дей'д баниш ас, ю ноу!

Емили Дикинсън

Че сме полиглоти (да не се бърка с троглодити!) е станало ясно, мисля, но - знаете - езиците се делят на такива, които владееш, и такива, които ползваш. Логично изглежда 'майчин език' да е сред тези, които човек владее, но не би! - повечето българи българския просто го ползват.

През 1990 година присъствах на среща с проф. Атанас Славов, който току-що се беше завърнал от отвъд Голямата вода. На въпроса ми "смятате ли, че повечето българи не знаят български?" той отговори с "важно е хората да се разбират"... Неговите думи се пречупваха през всичките тези години оттогава до днес, но така и не можах да се съглася с мотивите му. Че е важно хората да се разбират - важно е, - но ... нима -ът не е също толкова важен, нима трябва да се чудя с кого да си приказвам на български и нима все трябва да обвинявам някого другиго. Езикът е част от националното самосъзнание, а - бих казал - и самочувствие.

Е, езикът се развива, ще кажете и аз ще се съглася. Обаче плоскостта е наклонена - започнаха в последно време да се чуват гласове за 'развитие' и на писмеността - в посока въвеждане на правопис на латиница. В дъното на дебата, разбира се, стои поведението на (предимно младите) българи в Интернет -- na njakogo (nyakogo, niakogo) prosto mu hrumnalo, che (4e, tsche) mozhe (moje, moge) da pishe (pi6e, pische) i s latinica. Вярно е, може! Но дали бива?

Горните два цитата публикуваме за всички, които нямат латиница. OK? Мerci, ciao!

July

Няма коментари:

Публикуване на коментар