Честит 1 май, ден на ТРУДА

Китарка нежно препиликва на ушенце. Хладката вода от локалния басейн нежно се пляцика в краката ти. Морно отпиваш поредната ситна глътка лек коктейл, точещ се деликатно през изпотената сламка, стърчаща в компанията на парченце цитрусов плод от прозрачната кристална чаша. Слънцето пече ли пече, а ти, самодоволно скрит от лъчите зад чадър и под хелиоматика с нежно етикетче ‘BOSS’ в единия край на високотехнологичното стъкло – на милиметри от кръшната рамка – опитваш да се откъснеш от всичко, от всички. Кеф и спокойствие. Невъзможно ти се струва усилието, което се очаква да положиш след някой-друг час, когато слънцето ще започне да слиза по своя път към Запада. Самата мисъл за това те кара да се чувстваш още по-уморен, а в старанието да забравиш, се опитваш да си починеш повече, да разпуснеш максимално. Чадър, джапанки, торби и дисаги – носи чак до луксозния хотел, но не сега, а само след броени часове. А сега е рахат, а сега е мор, а сега е самото блаженство. Спокойствие и безметежност. Невероятно, но явно възможно. Пясък, жега и вода. Мацки, мечки и магарета, циганин с цигулка, циганин с дрънкулка. Всеки гледа да откопчи къде по петолевка, къде по повече. Кифли, мифли, царевица и гевреци, какво ли още не. Семки! Абе Черноморие. Но какво Черноморие! Друго такова няма! Секунда колебание и си се обзавел със сладолед! Това е по-малката беля, все пак повече е да се зачудиш къде се беше паркирал на плажа десетина минути след като си влязъл, вече излязъл от огромния водоем. В мигом се замисляш с чувство напоено в носталгия за прекрасния чаовник Orient от дядо си пък и за шарената хавлийка, подарък от тъщата. Е, хавлийката ще я прежалим някък си, но часовника... В този момент забелязваш, че си се объркал, нещата са по местата си – непокътнати, само малко позасипани с пясък в резултат от преминаването на съпочиващего брата. Следва неминуемото облегчение, а и кратката, но съдбовна инстинктивна мисъл – следващия път ще си оставя часовника в стаята – за какво ми е тук...

Сядаш да си допиеш коктейла, таман да обереш последните му благодейни капки от дъното на не толкова кристалната чаша, една волейболна топка се стоварва като отломък от НЛО между ръката, коктейла и BOSS-a ти. Интелигентен представител на руската в съседство група се опитва любезно да си получи обратно игралния предмет. След гърба му се носят псувни къде изречени, къде недоизказани. Отново се опитваш да се съсредоточиш върху релаксирането. Нещо не се получава, нещо липсва. Самия факт, че чувстваш липсата на ‘нещото’ те кара дълбоко да се замислиш – ама къде ти стройна мисъл под това жарко слънце? Ето, ще подремна, ще ми дойдат мислите в главата – пък тогава ще му мисля! Сега да му мислят умните, а аз се унасям... Наместваки бейзболната шапка, скроена в мазата на местния производител на бейзболни изделия над ментето BOSS, внезапно забелязваш появата на кръшно женско създание, търсещо своя Прометей. Чаахкинче, приревало за горящ тютюн. За момента има само неподпочната цигара в ръка. Ех, защо пък точно сега, когато се нагласих да му поспя. Ама начин няма – на момичето трябва да обърнем внимание, колкото можем под зоркия поглед на пазителя на семейното огнище...

Ето! Ето какво липсвало – липсва НЕналичието на контрол! Колко по-добре би било да отидеш на почивка сам – да му отпочинеш на воля, да си отпочинеш дори и от себе си – да му се наспиш на воля, да му се напиеш на воля, да му се намързелуваш на воля – а не само да слушаш досадните мили подкани от нежната половинка, принуждаващи те да се превръщаш в Камаз на два крака или пък семеен покупчик, домакин, шофьор, чистач... Ех, море, море... А Чаахкинчето се отдалечава, запознато вече с обстановката; за теб остава само следобедната дрямка в компанията на...

В този момент шефа влиза в стаята, в която седиш да произведеш поредния доклад. Ти, стреснат, със замечтан поглед, сломотваш нескопосани обясниния, сваляйки слушалките от ушите с нежна музичка на любимия китарджия, за да чуеш как няма да излезнеш в отпуск, ‘щото важни фирмени дела....’
Ех,
ех,
ех,
Честит 1 май на всички!

Ioko