Мимиту ут Дулуву слиза на Централна гара вместе с две приятелки - ще си търсят тоалети и аксесоари за абитюрйен'ската в столичните бутици. В чантичките си носят парите, дето мама и тате са ги кътали цяла година, за да може наш'то дите да е най-хубаво, нали ни е отличничка тя, а пък и знаете как хубаво пише, ще кандидатства журналистика, за частни уроци що пари отидоха, ама така е, талантът трябва да се култивира. Традиционната леля-посрещач от Люлин не идва, сигурно на свако москвича пак е изпушил, та момичетата решават да щурмуват магазините сами. Не забелязват ятото циганки, което ги прихваща още от стъпването им на софийска територия и започва да кръжи наоколо лешоядно.
Девойките се отдават на уиндоу шопинг, блеят и се прехласват, докато най-после се решават да влязат в магазин. Циганките се стрелват ловко и тутакси им спретват диетичен сандвич с черен хляб- циганка отпред, спира рязко; Мимиту в средата, блъска се в гърба й; циганка отзад, блъска се в Мимиту и започва да роптае и да вика хайде-по-бързо-какво-се-мотате-там, в което време обърканото Мими олеква с всичките си пари. Не се усеща до харесването на обувки, когато се заравя в чантата си като уплашен щраус. Следват сълзи, много сълзи, и преправяне на абитуриентската рокля на мама в блузка-ламе.
Случка втора
Мрачна кооперация на пъпа на София, в която Мишо обитава таванския апартамент. Предхождат го четири етажа, с по чифт шпионки всеки, а зад всяка шпионка е заела позиция по една хищна пенсионерка-разузнавач. Пенсионерките знаят всяка Мишова стъпка, кой кога влиза и излиза в жилището му, какво яде, кога чисти и дали си е платил сметките за тока и водата. Вечер пред входа клюкарстват, че онуй русото беше по-прибрано и тихо, а тая новата, с червената коса, много вика като ... абе нали разбирате...
Един прекрасен ден, докато Мишо е на работа, пред входа спира такси с радиостанция. От таксито излизат трима костюмари и се запътват към тавана. Шетат около час, съвършено необезпокоявани - изнасят на Мишо уредбата, ТВ-то, всички дискове, събирани с много щура страст и влачени от приятели от целия свят, дрехите от скрина заедно със самия скрин, орехов, с орнаменти, спомен от Мишовата баба. Него ден, как пък така се случи, значи, всички кооперационни бабички до шушка са я на пазар, я при дъщерята, я до парка са се разпълзяли. После два месеца обсъждат помежду си, че оня със синята вратовръзка е бил най-пъргав, а радистът долу явно е главатарят на групата. В знак на протест, Мишо замаза всички шпионки с гипс, а с парите за тримесечния наем си купи билет и избяга в Саудитска арабия, където, казват, на крадците им режат ръчичките.
Случка трета
Евтим заключва новия си апартамент, дето го обзавеждаха три години и се стискаха за всеки лев, хваща жената с детето, и за първи път от доста време отиват на море. След три дни се обажда тъщата, на която е поверено поливането на цветята. Плаче и говори несвързано. Евтим зарязва жена си и малкия, и спешно се предислоцира в София. Заварва апартамента съвършено празен, ама празен означава без контакти и ключове, и даже без тоалетната чиния. В коридора пред вратата отчаяно се търкаля едно старо плюшено мече на малкия. Полицията дава традиционния за сезона отговор: знаете ли колко такива са ни на главата, оставете си тука молбата и ще видим, образуват едно дело срещу неизвестен извършител с входящ номер двеста четиридесет и пет хиляди осемстотин и двадесет и чистачката периодично му бърше праха.
Дали пък няма да се окаже прав моя приятел Максим, който, след като се изучи, продаде наследството от баба си, остави отчаяни родители да си скубят белите коси и замина в Индия при един брамин да се извисява духовно.
Nadie
Няма коментари:
Публикуване на коментар